— Опитва се да призове гробокопач — отвърнах. — Вика ги — по-точно казано крещи им. Имам чувството, че не е правила това преди.
Погледнах към купола си и — главоболието от крясъците на Брейд ставаше по-силно — започнах да виждам отраженията им. Очите се отваряха, взираха се към нас от нищото.
— Получава се — предупредих другите. — Гробокопачите ни наблюдават в момента. Усещам ги как… как са се размърдали.
Химерна избълва поредица от думи, които значката преведе като „Неописуемо вулгарни ругатни, които включват противни миризми“.
— Не мислех, че ще стигнат чак дотам — рече Химерна. — Това е лошо — мнозина биха нарекли това предателство срещу Върховенството. — Тя замълча за кратко. — Други пък биха го нарекли истински патриотизъм.
— Едва ли тези са много! — намеси се Хешо.
— Вероятно ще зависи от това дали атаката ще се получи — отвърна Химерна. — Много от Върховенството ненавиждат човешките същества, а политиката винаги е в полза на онези, които бележат успехи. Той има ли план как да отпрати нещото, след като вече го е призовал?
— Според мен планира да използва новоизлюпените си ескадри, за да го разсейват — обясних. — Брейд каза, че гробокопачите в нашето измерение понякога остават тук години между нападенията.
— Понякога се случва — отвърна Химерна. — Но понякога те нападат безогледно. Това е изключително необмислено.
Тя се подреди от лявата ми страна, Хешо от дясната, докато аз преследвах Брейд. Тя се беше отправила към черупките около Метален рой и се опитваше да се добере колкото е възможно по-близо до планетата.
След като знаех къде отива, имах малко предимство, тъй като възнамерявахме да я отклоним. Поведох тримата натам, но ми хрумна стряскаща мисъл: не бях сигурна дали ние тримата ще успеем да спрем Брейд. Тя беше добра — дори по-добра от мен. Освен това гробокопачът можеше да се появи всеки момент.
Може би щях да успея да направя нещо, за да огранича катастрофата, която предстоеше. Обадих се по общата линия на ЗСД.
— Командване полети? Тук е Пумпал. Трябва да говоря с Коб.
— Тук съм — отвърна Коб в ухото ми.
— Трябва да прекъснете всички комуникации с корабите. Накарайте всички кораби на ЗСД да замлъкнат, изключете всички съществуващи радиа в база Висина — може би дори електричеството на платформа Прима — и останете на тъмно.
Подготвих се за спор. Само че Коб бе удивително спокоен, когато отговори.
— Пумпал, ти наясно ли си, че това означава да оставим всички пилоти да се бият сами. Няма да има никаква координация. Няма да имат подкрепа от земята. Няма дори да могат да разчитат на помощ от партньора си.
— Наясно съм, господине.
— Искам да съм абсолютно сигурен, че това е нужно, преди да мина към такива крайни мерки.
— Господине… един от тях идва. Гробокопач.
— Разбирам. — Коб не изруга, не се разкрещя, дори не се оплака. Тихият му глас прозвуча отдалече и това ми се стори изключително тревожно. — Ще предупредя пилотите, след това ще наредя комуникационно мълчание. Звездите да бдят над теб, лейтенант. И над останалите от нас, нещастни души. — Той прекъсна линията.
Усетих студена тръпка, все по-силен ужас, докато Брейд — както се надявах — се обърна срещу нас. Бяхме на секунди от сблъсък.
— Химерна — обади се Хешо. — Можеш ли да превземеш кораба ѝ, както направи с дроновете?
— По-трудно е, когато става въпрос за кораб с екипаж — призна Химерна. — Тя ще може да премине на ръчно управление, което е разработено специално, за да пречи на манипулациите на моя вид. Мога да ѝ огранича контрола и да обездвижа кораба ѝ, което ще означава да катапултирам от този дрон и да се опитам да се добера до нея. Засега обаче тя се държи настрани от корабите, които пилотирах, и не ме допуска в обсег, за да завладея кораба ѝ.
— Разбрах — казах. — Бъди готова да пробваш. — Не наредих радио мълчание между нас тримата — надявах се да защитя Метален рой, но засега комуникациите бяха жизненоважни за последния ни отчаян опит да спрем това.
Щеше да стане, като сваля една от приятелките си.
Отворих линия с нея, когато корабите ни се доближиха.
— Брейд. Знаеш защо сме тук.
— Знам — потвърди тихо тя. — Не те виня. Ти си родена, за да убиваш.
— Не, Брейд…
— Трябваше да се досетя какво представляваш. Знаех, че я чувстваш. Нуждата да рушиш, също като дракон, който се е свил вътре в теб, който потиска пламъците си. Чака да нанесе удар, копнее да нанесе удар. Няма търпение да нанесе удар.
— Много те моля, не ни принуждавай да го направим!
— Какво, да се откажа от битка ли? — ахна тя. — Признай си. Все този въпрос си задаваше, още от самото начало, нали? Коя от нас е по-добра. Е, време е да разберем.