Стиснах зъби, след това се прехвърлих на канала с Хешо и Химерна.
— Добре, ескадра. Трябва да я ликвидираме. — Писъците, които тя наддаваше, продължаваха да ехтят в ума ми, все по-високо, отколкото думите. — И няма да стреляме, за да я обезвредим. Тя ще продължи да се опитва да докара гробокопача, докато е жива. Така че, ако ви изпадне шанс… убийте я.
40.
Разделихме се, разгърнахме се, за да координираме атаката от всички посоки. Спуснах се по-ниско към черупките около планетата и очаквах — много правилно — че Брейд ще се устреми първо натам.
Писъците ѝ станаха по-тихи, когато я принудихме да се съсредоточи над летенето. Усетих, че съм права за нея — тя не знаеше как да го направи, не напълно. Тя можеше да отправи писък към нищото и в отражението на купола виждах как гробокопаческите очи наблюдават, но тя все още не беше измислила най-важната стъпка, за да бъде призован тук.
Предполагам, че бе решила, че ще се окаже лесно. Всеки път, когато влизах в нищото, се страхувах, че едно от тези неща ще ми скочи — или още по-лошо, ще ме последва. За щастие, май не беше толкова лесно да призовеш един от тях.
По моя команда тримата намалихме разстоянието и се опитахме да поразим Брейд от всички ъгли. Предвидих, че тя ще ускори и ще се отклони. Вместо това тя се завъртя и не се опита да избяга — остави деструкторите ни да я поразят. Защо?
При тази маневра се приближихме твърде много. Аз инстинктивно направих завой и се опитах да се изстрелям настрани — но не успях и Брейд активира ОМП, свали щитовете на всички.
Ангели небесни! Аз щях да направя същото, а ето че паднах право в капана. Винаги преди бях единственият пилот, който се биеше срещу многоброен враг. Не знаех как да мисля от другата страна — като човек, който притиска един-единствен кораб.
На таблото ми светна предупреждение, когато със закъснение се изстрелях настрани. Кицен — които бяха опитни стрелци — бяха уцелени, докато Брейд отпрашваше, но тежки поражения нямаше.
Направих лупинг, поведох Химерна като партньор. В близката далечина разгърнатата космическа битка продължаваше — и аз усетих някакво отчаяние. Може пък това да беше моята интерпретация, но изглеждаше така, сякаш изтребителите са станали по-настойчиви. Постарах се да не мисля как се чувстват Кималин и останалите, докато се бият на сляпо, без комуникации.
Брейд се опита да се изстреля настрани, прелетя близо до защитните платформи. Огромни късове метал се нагъваха в далечината, докато се спускахме — но аз отказах да бъда хваната в капан, какъвто навремето използвах за дроновете. Двете с Химерна останахме извън обсега на защитните оръдия, докато Брейд не беше принудена от изстрелите им да се изтегли нагоре.
Тя не можеше да ни остави твърде назад, защото така щеше да ни даде шанс да включим отново щитовете си. Вместо това, докато опитвах, тя се спусна към мен и ме принуди да премина в отбрана. Трябваше да изоставя включването на щита, тъй като за целта ми трябваше време, за да летя в права посока — без да имам кой знае каква маневреност и всичката мощност щеше да е насочена към запалващото, — за да се възстанови щитът ми.
— Хешо — обадих се по частната линия, — при мен. Химерна, заеми позиция за стрелба и бъди готова да я застреляш, когато я разсея.
— Потвърдено — отвърнаха двамата едновременно, Химерна изостана, а Хешо се подреди до мен.
Брейд ни обиколи и ние я пресрещнахме с деструкторен огън. Не можехме да се прицелим добре заради скоростта и завоите, но това нямаше значение, тъй като я разсейвахме заради Химерна. Тя отново предвиди тактиката ни. Вместо да се заеме с нас с Хешо, тя обърна назад, при което сигурно бе изложена на десет или петнайсет джи. Аз също се завъртях, но докато я последвам, тя вече обстрелваше Химерна.
Химерна се опита да лавира, но някои от изстрелите я поразиха. Крилото се откъсна от кораба ѝ — което нямаше да бъде смъртоносно в космоса, но следващият изстрел разкъса корпуса и оголи пилотската кабина. Тя беше без защита.
Тя може да оцелее, помислих си аз и стрелях по Брейд. За малко да я уцеля, но изстрелите пропуснаха купола, тя направи рязък завой и се промуши между изстрелите от деструктори.
Брейд стреля, докато се завърташе и уцели „Плава срещу течението“.
— Удариха ни! — извика глас на кицен. — Лорд Хешо!
Десетина други кицен закрещяха, докладваха за положението, докато „Плава срещу течението“ падаше и изпускаше въздух. За съжаление, не можех да се съсредоточа над това. Стиснах зъби и поех след Брейд.