Събудих се, когато усетих лек бриз по лицето си.
Замигах, напълно дезориентирана, видях бяло. Бях отново в стаята с гробокопача. Не, не можеше да бъде! Аз…
Стаята дойде на фокус. Намирах се в легло с бели чаршафи, но стените не бяха ослепително бели. Бяха кремави. Прозорец наблизо гледаше към улица на Към звездите, лек ветрец влизаше и местеше завесите.
Бях вързана за тръби и монитори и… и бях в болница. Надигнах се, опитах се да си спомня как съм се озовала тук.
— А! — чух познат глас. — Спенса!
Обърнах глава и видях Куна, облечен в официалната си роба, да наднича през вратата. Преводаческата ми значка, за щастие, беше закачена за болничната роба.
— Лекарите казаха, че ще се събудиш — обясни Куна. — Как се чувстваш? Експлозивната декомпресия едва не те уби. В бъдеще препоръчвам да не излизаш в космоса без шлем! Минаха три дни от инцидента с гробокопача.
— Аз… — докоснах лице, след това гърлото — как оцелях?
Куна се усмихна. Ставаше по-добър. Настани се на стола до леглото, след това извади таблета си и ми пусна холообраз. На него се виждаше как една совалка каца на площадка в Към звездите.
— Щитът на града падна — обясни Куна, — но гравитацията за спешни случаи предпази атмосферата. Мориумур казва, че си се появила в космоса веднага след като гробокопачът е изчезнал и той съобразил да те грабне и да те сложи в пилотската си кабина.
Видях как Мориумур каца на Към звездите, отваря купола, след това се изправя, поема ме, както съм в безсъзнание. Посрещат го с овации. Вече разбирах много по-добре изражението на дионите, защото веднага забелязах изумлението по лицето на Мориумур.
— Мориумур е мислел, че всички ще бъдат разгневени — предположих. — Предположил е, че ще си навлече неприятности, задето е влязъл в битка.
— Да, но не е имало защо — отвърна Куна. Прехвърли на друг холообраз. На този двама диони държаха малко, пурпурно бебе. Видях чертите на Мориумур в родителите — поне половината от всяко лице. — Очевидно роднините, които са настоявали за нов индивид, са си променили мнението, след като издънката се е превърнала в известна личност. Моята култура има първия си герой във война от векове! Ще минат няколко години, преди Мориумур да се развие достатъчно, за да се порадва на славата си.
Усмихнах се и се отпуснах на възглавницата, почувствах се изтощена, но поне нищо не ме болеше. Каквото и да ми бяха направили, за да ме излекуват, бе дало резултат; медицинската технология на Върховните бе много по-напреднала от нашата.
— Не мога да остана дълго — предупреди Куна. — Трябва да говоря на изслушванията.
— Ами Уинзик? — попитах. — Ами Брейд?
— Сложно е… — започна Куна. — Уинзик все още има подкрепата на част от правителството, има противоречиви данни за събитията отпреди няколко дни. Уинзик се опитва да настоява, че твоите хора са призовали гробокопача и един смел дион — Мориумур — е бил спасението ни.
— Аз обаче съм сигурен. Настоях да ми бъде позволено да осъществя контакт с твоите хора. Досега единствено хората на Уинзик имаха разрешение да се свързват с хората от резервата.
— Колко изненадани останаха някои от правителствените лица, когато получиха спокойни, добре обмислени отговори от вашия адмирал Коб! Това доказа, че свободните хора не са побеснелите терористи, които всички очакват. Мисля, че Уинзик ще бъде принуден да се оттегли, но ще бъде от помощ, ако ти говориш с пресата. Признавам, че настоях пред лекарите да те събудят по-рано тъкмо затова.
— Всичко е наред. Радвам се, че… — Скочих. Чакай. Ем-бот! — Корабът ми, Куна! Дойдох тук на кораб, който е много важен. Той къде е?
— Не се тревожи — успокои ме Куна. — Отделът на Уинзик нахлу в посолството, след като ти избяга от града, но аз действам да ти върнат всичко. Твоят лидер, Коб, изрично спомена кораба.
Отпуснах се назад, неспособна да се отърся от тревогата за Ем-бот. Съмнявам се, че можех да се надявам на по-добър изход на фона на случилото се.
— Гробокопачът наистина ли си отиде?
— Доколкото знам — отвърна Куна. — Странно, след като се появят, те обикновено остават години и създават хаос. Каквото и да си направила, спаси много повече от Към звездите. Освен това нещастните случаи са много малко при събитие от такъв мащаб. Мориумур и Химерна обясниха, каквото можаха, въпреки че не сме сигурни как… как си успяла да го отпратиш.
— Промених му перспективата — отвърнах. — Показах му, че сме хора. Оказа се, че той не иска да ни унищожи.
Куна се усмихна отново. Да, той ставаше добър в усмивките. Почти не бяха зловещи.
Нещо в цялата ситуация ме караше да се напрягам, но аз си наложих да се успокоя. Щяхме да разберем какво е. Сякаш… войната бе приключила или бе близо до края. След като Върховенството говореше с Коб, това бе огромна крачка напред. А аз бях в болница на Върховните, без холограма и се чувствах добре.