— Те се страхуват от нас — отвърнах. Когато двамата с Ем-бот откраднахме информацията от станцията им преди шест месеца, това бе най-голямото и най-изненадващо разкритие, което направих за креляните. Те ни държаха на планетата не от злоба, а защото бяха наистина ужасени от човешката раса.
— Независимо дали се страхуват от нас, или не, те искат да ни изтребят. Освен ако не намерим начин да пътуваме между звездите като тях, сме обречени. Нито една крепост — независимо колко мощна — няма да издържи вечно, не и срещу враг, силен като Върховните.
Кимнах. Това бе същността на всяка тактика: имаш нужда от план за оттегляне. Докато бяхме хванати в капана на Метален рой, ни грозеше опасност. Ако можехме да се откъснем от планетата, пред нас се откриваха какви ли не възможности. Да избягаме и да се скрием на друго място. Да потърсим други човешки същества като нас — стига да съществуваха — и да си осигурим помощ. Трябваше да отвърнем на ударите на врага и да ги накараме да минат в защитна позиция.
Тези неща нямаше да бъдат възможни, преди да се науча да използвам силите си. Или докато не откриех начин да открадна хипердрайв технологията на врага. Коб беше прав. Очите и гробокопачите може и да бяха важни за мен, но на фона на по-мащабния проблем — оцеляването на хората ми — това бе второстепенен проблем.
Трябваше да намерим начин да се махнем от тази планета.
Коб ме погледна внимателно. Той открай време ми се струваше стар. Знам, че беше едва няколко години по-голям от родителите ми, но в момента ми приличаше на скала, оставена на стихиите твърде дълго, преживяла много пъти метеоритен дъжд.
— Железен юмрук се оплакваше колко е трудна тази работа — изръмжа той. — Знаеш ли кое е най-лошото, когато си отговорен за всичко, Спенса?
— Не, господине.
— Перспективата. Когато си млад, решаваш, че на всички по-възрастни от теб животът е предопределен. Щом овладееш себе си, разбираш, че сме същите хлапета, само че в по-стари тела.
Преглътнах, но не казах нищо. Стоях до Коб и гледах през прозореца към самотната планета и хилядите платформи около нея. Невероятна мрежа от защитни средства, които не бяха успели да спрат нещото, наречено гробокопач.
— Спенса — каза Коб, — трябва да си по-внимателна, когато си навън. Половината от персонала ми мисли, че си най-слабото звено, на което сме поверявали кораб. Другата половина мисли, че си някаква преродена светица. Престани да даваш материал за размисъл и на двете страни.
— Добре, господине — отвърнах. — Ако трябва да сме честни… опитвах се да се докарам до ръба, да се изложа на опасност. Мислех, че ако го направя, мозъкът ми може да проработи и да задейства силите ми.
— Разбирам те, но това е глупав начин да се опиташ да разрешиш проблемите ни, лейтенант.
— Но нали трябва да разберем как да пътуваме сред звездите. Вие сам го казахте.
— Предпочитам да намерим начин, който не е толкова безразсъден — отвърна Коб. — Знаем, че корабите на Върховните пътуват сред звездите. Те имат хипердрайв технология, а очите — гробокопачите — не са ги унищожили. Значи е възможно.
Коб се замисли и загледа през прозореца към планетата под нас. Мълча толкова дълго, че аз започнах да ставам нервна.
— Господине? — повиках го аз.
— Ела с мен — нареди той. — Може и да има начин да се махнем от тази планета, който не разчита на силите ти.
6.
Последвах Коб през лъснатия до блясък коридор на Платформа Прима. Защо се връщахме към зоната за кацане?
Той преброи вратите, докато не спря през клетката, в която държах Ем-бот. Все по-объркана, аз го последвах през малката врата. Очаквах да заваря тук наземен екип, които да оглеждат Ем-бот след битка. Вместо това помещението се оказа празно, освен кораба и един-единствен човек. Родж.
— Дърдорко? — повиках го аз, като използвах старата позивна от времето, когато беше в Звездна ескадра. Това продължи едва няколко дни, но въпреки това той си оставаше един от нас.
Родж — който проверяваше нещо на крилото на Ем-бот — подскочи, когато изрекох името му. Завъртя се и се изчерви. За миг се превърна в стария Родж: искрен, висок и слаб, и малко непохватен. За малко да изпусне дейтапада, докато приветстваше Коб.
— Господине! — каза Родж. — Не ви очаквах толкова скоро.
— Свободно, лейтенант — рече Коб. — Как върви проектът?
Проектът ли? Одеве Коб спомена нещо за проект — и Ем-бот ли беше включен?