— Вижте сам, господине — отвърна Родж, след това докосна нещо на дейтапада.
Формата на Ем-бот се промени и аз извиках от изненада. В миг той заприлича на един от черните кораби, които бяха пилотирани от крелянски асове.
Холограмата му, досетих се аз. Ем-бот беше далекообхватен стелт кораб по дизайн — най-добрият, който бяхме виждали, предназначен за шпионски мисии. Той имаше така наречения камуфлаж, хитър начин да кажем, че използва холограми, за да променя вида си.
— Не е съвършено, господине — обясни Родж. — Ем-бот не може да стане невидим, истината е, че никой няма да се върже. Вместо това трябва да прикрие корпуса си с някакъв образ. Тъй като не е със същата форма като крелянските кораби, се наложи да пипнем някои места. Тук виждате, че съм направил холограмните крила по-големи, за да прикрият някои места по корпуса.
— Невероятно — рекох и заобиколих кораба. — Ем-бот, нямах представа, че можеш да направиш това.
Родж погледна дейтапада.
— Ами… той ми изпрати съобщение, Пумпал. Казва, че не разговаря с теб, защото одеве си го била заглушила.
Завъртях очи, огледах работата на Родж.
— Значи… какъв е смисълът от всичко това?
Коб скръсти ръце. Беше застанал до вратата.
— Накарах командния си състав, учените и инженерите да се справят с проблема с хипердрайва. Как да намерим начин да се махнем от тази планета? Всички идеи, които ми подадоха, бяха непостижими, с изключение на една. Тя е донякъде постижима.
Застанах до ухиления Родж.
— Казвай? — подканих го аз.
— Нали си спомняш всички онези нощи — започна той, — когато идваше да ме събудиш и да ме накараш да хукнем на някое откачено приключение?
— Да?
— Ами, реших, че мога да си отмъстя. — Той се обърна и замахна с ръка към Ем-бот и новият, самоуверен Родж се завърна. Ухили се доволно с блеснали очи. Това беше мъж във вихъра си. — Ем-бот притежава напреднали способности за шпионаж. Може да създава детайлни холограми. Може да подслушва разговори на стотици метри. Може да хакне вражеските сигнали и компютърни системи с лекота.
— Използвахме го като боен кораб от първа линия, но това не е истинската му цел. Докато го използваме единствено за боеве, той не влага пълния си потенциал. Когато адмиралът поиска идеи как да се сдобием с вражеска хипердрайв технология, на мен ми хрумна, че отговорът буквално е пред нас. И от време на време изтъква колко странни изглеждат човешките черти.
— Искаш да го използваш да инфилтрира Върховните ли? — попитах и едва сега се усетих. — Искаш да се престори, че е крелянски кораб, а след това незнайно как да откраднем крелянската им технология!
— Те пускат дронове от космическата си станция наблизо — уточни Родж. — Забелязахме пристигането на нови кораби, които използват хипердрайв технологията. Онова, от което имаме нужда, буквално ни е под ръка. Ем-бот може да използва холограми и за нас. Може да превърне малък екип от нашите, снабдени с мобилни рецептори също като този, който носиш ти, да приличат на креляни.
— Ако успеем по някакъв начин — докато трае суматохата по време на битка — да превърнем Ем-бот в имитация на вражески кораб, може да успеем да го приземим на тяхната станция. Малък екип от шпиони ще слезе, след това ще се престорят на креляни колкото да откраднат един от техните кораби и да избягаме с него. По този начин ще пресъздадем технологията им и ще избягаме от планетата.
Усетих как челюстта ми увисва при мисълта колко дързък е този план.
— Родж, това е пълна лудост.
— Знам!
— Много ми харесва!
— Знам!
Двамата се бяхме ухилили също както след онзи път, когато откраднахме меча от стаята с исторически находки. Трябваше да го вдигнем и двамата, но пък се добрахме до истински меч.
Двамата се обърнахме едновременно към Коб.
— Крелянските кораби сигурно имат транспондери — рече той — за проверка на самоличността.
— Ем-бот би трябвало да пресъздаде такъв — отвърна Родж.
— И ти мислиш, че ще можеш да го направиш, така ли, Пумпал? — попита ме Коб. — Да имитираш един от враговете ни? Да се промъкнеш на вражеската станция и да откраднеш един от корабите им?
— Ами… — преглътнах и се опитах да разсъждавам трезво. — Не. Господине, аз съм пилот, не шпионин. Нямам такова обучение. Аз… ами… най-вероятно ще се изложа.
Беше ми мъчно да го призная, тъй като планът беше великолепен. Но трябваше да бъда реалист.
— Джорген каза същото — продължи Коб.
— Той знае ли за плана? — попитах.
— Съобщихме му, както и на останалите командири на ескадри, по време на последната среща на командването. Бяхме единодушни, че никой от ЗСД не притежава такива умения. Осемдесет години се готвим за директни битки, не за шпионаж. Нямаме шпиони. Само че… Джорген предложи да започнем тренировъчна програма. Пумпал, ако успеем, имаш ли желание да участваш?