Няколко минути по-късно корабът на Кималин се показа от нейния док.
— Здрасти — обади се тя. — Какво точно ще правим?
— Забелязахме неидентифициран извънземен кораб да приближава планетата. Напредва през защитните пластове, покрай тънкия край на платформата.
Кималин ме последва.
— Само един ли е? Хм.
— Знам. — Не споменах, че съм усетила приближаването му. Все още не знаех какво означава това — и дали е истинско. — Да вървим.
— Да вървим — каза глас зад мен и аз подскочих. Завъртях глава и видях охлюв в жълто и синьо, разположил се между кутията с инструменти и запасите с вода за спешни случаи.
— Кръвожаден? — ахнах аз.
Малкото животинче имитира звука, както правеше често. Браво. Трябваше да се ядосам на Добси и останалите от наземния екип, задето не са държали под око охлюва, но… ами те не бяха гледачи на любимци, а механици. Освен това, Кръвожадния имаше навика да се появява на места, на които не трябваше.
Дано не се наложеше да правя опасни маневри, защото не бях сигурна колко джи може да понесе Кръвожадния. Засега се насочих към странния кораб. Верен на думата си, Ем-бот не ми казваше нищо — но поне изписа посоката на монитора, обозначи точката на прихващане. След това ми написа съобщение на екрана.
Следя как напредва корабът с помощта на разузнавателните камери и той НЕ следва разумен курс. Много от платформите стрелят по него.
— Какво? — попитах. — Може техниците да са били прави. Те мислят, че става въпрос за разузнавателен дрон, изпратен да тества нещо на платформите.
Има логика, отвърна той на екрана, ако корабът има за цел да се добере до Метален рой, щеше да избере курс между платформите, да остане извън обсега ни. Креляните знаят как да го правят.
Обърнах кораба си и подадох мощност в направлението, посочено от Ем-бот, насладих се на усещането на джи форса, който ме притисна на седалката. Открай време чувствах, че контролирам по-добре живота си, когато съм в пилотската кабина. Въздъхнах, опитах да се отърва от безпокойството, което изпитах, докато гледах видеото на… онова нещо.
— Прихващане след минута и половина — уведоми ме Ем-бот.
— Какво стана с мълчаливата терапия? — заядох се аз.
— Стори ми се, че ти е твърде удобно — рече той. — Реших, че мълчанието е погрешен подход. Вместо това държа да ти напомня какво изпускаш, докато не разговаряш с мен — като ти покажа колко прекрасно е общуването с мен.
— Ура.
— Ура! — повтори Кръвожадния.
— Радвам се, че вие двамата сте доволни.
Подадох още мощност.
— Чакай — спря ме Ем-бот. — Да не би това да беше сарказъм?
— Аз? Никога.
— Добре. Аз… Чакай. Това беше сарказъм!
Пред нас трепкаща светлинка се показа в долния слой защитни черупки. Беше кораб… от който се носеше дим.
— Корабът е успял — посочих. — Но е уцелен.
— Не мога да повярвам, че ти…
— Ем-бот, архивирай този разговор — наредих. — Вражеският кораб. Колко е тежка повредата му?
— Средно — отвърна той. — Изненадан съм, че е все още цял. От този ъгъл предвижданията ми подсказват, че ще се разбие на планетата и ще се изпари при удара.
— Чакам позволение за преследване — повиках аз командване полети. — Корабът се насочва към повърхността, предстои удар.
— Давам разрешение — отвърна гласът на Коб. — Но се дръж на разстояние.
Двете с Кималин застанахме зад кораба, последвахме го към атмосферата на планетата. Видях как той се опитва да задържи височина — беше движение, което инстинктивно разпознах. Била съм в подобно положение, в поразен кораб, който заплашва да поеме надолу в спирала и да се разбие. Тогава, обзета от паника, се опитвах да постигна нещо с контролните уреди, които не откликваха, миризмата на дим беше натрапчива, светът ми се въртеше.
Корабът успя да коригира курса си и заслиза в атмосферата под по-добър ъгъл. Който и да пилотираше, не искаше той да…
Чакай. Не чувах нищо — нямаше команди, отправени към кораба. Това означаваше, че не беше дрон. Вътре имаше жив пилот.
От триенето с атмосферата щитът ми заблестя, корабът ми потрепери, когато атмосферата стана достатъчно гъста и видима.
Този кораб ще се разпадне, ако остане под този ъгъл, помислих си аз.
— Командване, пада тежко — съобщи Кималин. — Заповеди?
— Ще се опитам да прихвана този кораб, преди да се разбие — съобщих.
— Ще бъде опасно — отвърна Коб.
— Осъществи скок с хипердрайв. Да не би да искате да се изпари, или предпочитате да получите технологията? Може би ако успеем да го спасим, няма да имаме нужда от плана на Родж.