Влязох в пилотската кабина, подпрях се на счупения контролен панел и притиснах марлята отстрани на жената.
— Идва помощ — успокоих я аз. — Изпратили са…
— Човек — рече жената.
Застинах на място. Думата беше на английски. Тя изглежда забеляза реакцията ми, след това докосна малка игла на яката си. Когато заговори отново на въздушния си език, устройството преведе.
— Истински човек — повтори тя, след това се усмихна и от устата ѝ потече кръв. — Значи е истина. Все още съществувате.
— Дръж се — казах аз, докато се опитвах да спра кръвта отстрани.
Тя вдигна ръка, потрепери и докосна лицето ми. Пръстите ѝ бяха покрити с кръв и усетих мокрота по бузата. Кималин изрече тиха молитва, но аз не помръднах — бях наполовина вън, наполовина вътре в кабината — впила очи в очите на извънземната.
— Някога сме били съюзници — продължи тя. — Казват, че сте били чудовища. Но аз мислех… нищо не може да е по-чудовищно от тях… Ако някой може да се бие… то ще са онези, които те държат затворени… бичът, който навремето едва не ги сломи…
— Не разбирам — признах.
— Отворих се — търсих ви толкова дълго. Едва сега, най-сетне, те чух, че викаш. Не се доверявай… техните лъжи. Не се доверявай… фалшивия им мир.
— На кого? — недоумявах. Казаното от нея беше твърде неопределено. — Къде?
— Там — прошепна тя, без да спре да докосва лицето ми. — Към звездите. — Усетих нещо извън думите, сила, която порази ума ми като удар. Останах зашеметена.
Ръката ѝ се отпусна. Очите ѝ се затвориха и аз се уплаших, че тя е мъртва — но ми беше трудно да мисля заради странното въздействие върху ума ми.
— Светци и звезди над нас — повтори Кималин. — Спенса? — Тя отново провери жената за пулс. — Не е мъртва, просто е в безсъзнание. Ангели небесни, надявам се войниците да водят медицински екип.
Бях изтръпнала, когато се протегнах и взех малката значка от яката на извънземната, същата, която превеждаше думите. Беше във формата на стилизирана звезда или слънчево изригване. Какво беше последното, което каза? Сякаш се беше забило в мозъка ми — молба да отида на това… място. Сред звездите?
Веднага разбрах, че тази жена е като мен. Не беше просто сайтоничка, ами объркана, търсеше отговори. Беше се надявала да намери отговорите. Беше се надявала да ги открие на това място, което запечата в ума ми.
Ами… мога да отида там, осъзнах аз. Неизвестно как знаех, че ако искам, мога да използвам координатите, които тя бе прехвърлила в главата ми, за да се телепортирам право на мястото.
Облегнах се назад, когато три военни транспортьора на ЗСД се приземиха грациозно на огромни сини подемни пръстени до кораба. Придружаваха ги още седем изтребители, останалите от Звездна ескадра, готови да окажат подкрепата, която вече не ми беше необходима.
Слязох от извънземния кораб и се отдръпнах, отидох до Ем-бот, а извънземният кораб се превърна в истински кошер от дейност. Пъхнах значката-преводач в джоба и се качих на крилото. Моля те, остани жива, помислих си аз за ранената извънземна. Трябва да разбера какво представляваш.
— Хммм — обади се Ем-бот. — Очарователно. Очарователно. Тя е от малка, забутана планета, която не е част от Върховните. Изглежда Върховните наскоро са изпратили съобщение до нейните хора с молба да наемат пилоти за своя флот. Този пилот е бил в отговор на молбата им; тя е била изпратена към военните на Върховните.
Запримигвах, след това се преместих към отворената пилотска кабина на Ем-бот.
— Какво? — попитах. — Ти откъде знаеш всичко това?
— Хммм? А, хакнах бордовия ѝ компютър. За съжаление, машината не е много съвършена. Надявах се да попадна на друг изкуствен интелект, за да можем заедно да се оплакваме от органичните. Нямаше ли да бъде забавно?
— Забавно! — повтори Кръвожадния от ръкохватката на седалката ми.
Пъхнах се в пилотската кабина.
— Наистина ли го направи? — попитах.
— Да се оплаквам от органичните ли? Да, много е лесно. Ти знаеш ли колко мъртви клетки падат от теб всеки ден? Всички тези дребни частици цапат пилотската ми кабина.
— Ем-бот, съсредоточи се. Хакна ли компютъра ѝ?
— А! Да. Както казах, не е много съвършен. Получих пълната база данни за планетата ѝ, хората, културата, историята. Какво искаш да знаеш? Тази планета е била съюзник на човешките сили по време на последната война — въпреки че много от техните политици сега наричат човешкото присъствие там авторитарна окупация — а няколко от техните култури са значително повлияни от човешките. Езикът ѝ не е много различен от вашия, например.
— Тя как се казва? — попитах тихо и погледнах към кораба ѝ. Шумът на техниците около пилотската кабина ми вдъхна надежда, че тя ще оцелее след раната.