— Аланик от УрДейл — отвърна той. Произнесе името ѝ като „а-ла-нийк“. — Бордовият дневник казва, че е била на път да посети най-голямата търговска станция в дълбокия космос. Така и не е пристигнала. Незнайно как е научила къде се намираме и е дошла тук. О! Спенса, тя е сайтоничка, също като теб! Тя е единствената от своите хора, която може да използва силите.
Отпуснах се на седалката и се почувствах изтръпнала.
Ем-бот не забеляза колко силно ме разстрои това, защото продължи да говори.
— Да, дневникът ѝ е кодиран, но аз се справих. Тя се е надявала да намери отговори за силите сред Върховните, въпреки че нейните хора нямали високо мнение за тях. Има нещо във връзка с начина им на управление.
Усещам къде е планирала да отиде… — помислих си отново. Координатите бяха гравирани в мозъка ми, но те избледняваха като угасващ двигател, който се давеше и губеше мощност. Можех да осъществя скок. Можех да отида там. Само ако действах бързо.
За момент останах застинала, обзета от нерешителност. След това се изправих в пилотската си кабина и се обадих на Джорген, който беше слязъл от кораба си, за да наблюдава медицинския персонал.
— Джорген! — изкрещях. — Трябва да дойдеш веднага и да поговорим за нещо изключително глупаво.
Той се обърна към мен, след това — с изражение на неочаквана паника — дотича и се метна на крилото на Ем-бот. Не знаех дали да съм благодарна, че реагира толкова бързо, или да се засрамя колко сериозно прие заплахата, че ще извърша някоя глупост.
— Какво има, Пумпал? — попита той и се качи в пилотската ми кабина.
— Извънземната сложи някакви координати в главата ми — обясних забързано. — Щяла да пробва космическите сили на Върховните, тъй като те набират персонал и е искала да разбере дали знаят нещо за сайтониците, но аз осъзнах, че това е съвършеният шанс да приложим плана на Родж. Ако отида вместо нея, няма да е толкова странно, колкото ако се пробвам да имитирам крелянин. Ем-бот е свалил целия ѝ бордови дневник и планетарна база данни и мога да заема мястото ѝ. Трябва да ме спреш, защото съм готова да го направя, тъй като координатите се изпаряват от ума ми.
Той примига, след като избълвах потока от думи.
— С колко време разполагаме? — попита той.
— Не съм сигурна — признах, изпълнена с безпокойство, тъй като усещах как избледняват данните. — Няма да е дълго. Пет минути? Може би? Да, а инстинктът ми казва да тръгвам веднага. Затова трябва да ме разубедиш!
— Добре, да помислим.
— Нямаме време да мислим!
— Нали каза, че имаме пет минути. Пет минути за размисъл са по-добре от никакво време. — След това — като безподобна скала на протокола — той внимателно остави шлема си на крилото. — Планът на Родж беше ти да имитираш крелянски пилот и да се промъкнеш на борда на станцията им тук, близо до Метален рой.
— Да, но Коб не мисли, че ще можем да имитираме крелянин.
— Тогава защо реши, че можеш да имитираш извънземно?
— Тя е от затънтен свят — обади се Ем-бот. — Този свят не е официална част от Върховенството. Никой от Върховните не е срещал членове на нейния вид, така че каквото и да направи Спенса, няма да е ненормално или неестествено.
— Независимо от всичко тя може да им заприлича на човек — опъна се Джорген.
— Няма проблем — обадих се аз. — Защото Аланик — това е името ѝ — идва от свят, който неотдавна е бил съюзник на хората.
— Точно така — подкрепи ме Ем-бот, — имало е значителен културен обмен.
— Ти не говориш езиците на Върховенството — изтъкна Джорген.
Поколебах се, след това бръкнах в джоба си за значката преводач, която бях взела от извънземната. Медиците я бяха вързали на уред за изкуствено дишане и я вадеха — внимателно — от кораба ѝ. Бодна ме тревога, въпреки че я бях срещнала преди малко.
Все още усещах докосването ѝ до ума си. И молбата ѝ. Избледняваща стрела, която сочеше към звездите.
Вдигнах значката, за да може Джорген да я види.
— Мога да използвам тази значка да превежда, поне така мисля.
— Потвърдено — заговори Ем-бот. — Мога да я прехвърля на английски, за да разбираш какво казват те.
— Добре, това е начало — отвърна Джорген. — Сега би ли показал кораба на този пилот с холограма?
— Първо трябва да го сканирам.
— Само че нямаме време…
— Готово — обади се Ем-бот. След това направи имитация на сваления извънземен кораб. Бе много по-добро постижение, отколкото крелянският кораб; Ем-бот и корабът на Аланик бяха много по-близки по форма и размер.