Джорген кимна.
— Мислиш, че трябва да отида — казах му аз. — Ангели небесни, ти наистина мислиш, че трябва да се впусна в това!
— Мисля, че трябва да обмислим всички възможности, преди да вземем решение. Колко време остава?
— Не е много! Минута, може би две! Нямам часовник в ума. Усещането избледнява и изчезва. Бързо.
— Ем-бот, можеш ли да я направиш да изглежда като извънземно?
— Ако си сложи гривната — уточни той.
Побързах да я грабна от таблото и да си я сложа.
— За щастие — успокои ни Ем-бот — нашите медици тъкмо завършиха сканирането за жизнените ѝ показатели. И… Готово.
Ръцете ми се промениха до светлопурпурно, докато той налагаше холограма на Аланик върху лицето ми. Ем-бот дори промени летателния ми костюм да е същият като нейния и имитацията беше съвършена.
Погледнах ръцете си, след това погледнах Джорген.
— Ангели небесни — прошепна той. — Това е зловещо. Добре. Казвай какъв е планът.
— Няма време за план!
— Имаме време набързо да нахвърляме идеи. Отиваш в станцията за набиране на кадри на онова извънземно място, след това се представяш за нея. Пробваш се за вражеските военни… Чакай, те защо набират нови пилоти? Сигурно увеличават броя на войските си, за да се бият с нас, нали?
— Да — отвърнах. Това имаше смисъл.
— Това може да е полезно. Ако го направиш, можеш да събереш безценни разузнавателни сведения за техните операции. От онова място ще се опиташ да откраднеш хипердрайв — или да снимаш един за инженерите — след това се телепортираш обратно тук. Ще можеш ли да се прибереш сама?
Направих гримаса.
— Не знам. Силите ми… не са постоянни. Но според сведенията на Аланик, тя е отивала при Върховните, защото се е надявала да научи за собствените си способности от тях.
— Значи или ще трябва да измислиш това, или трябва по някакъв начин да откраднеш хипердрайв, след това с Ем-бот се връщате при нас с откраднатата технология.
— Да. — Звучеше невъзможно, когато описваше всичко по този начин. Погледнах към звездите и усетих как в мен пламва огън. — Звучи като истинска лудост. Но, Джорген, мисля, че трябва да вървя. Трябва да го направя.
Погледнах надолу, срещнах погледа му, докато стоеше на крилото до пилотската кабина. След това, колкото и да бе невероятно, той кимна.
— Съгласен съм.
— Наистина ли?
— Пумпал, ти може да си безотговорна — дори твърдоглава, — но летя с теб почти цяла година. Имам пълно доверие на инстинктите ти.
— Инстинктите ми докарват беди.
Той протегна ръка и я отпусна на едната ми буза.
— Измъквала си ни от повече беди, отколкото си забърквала, Спенса. Ангели небесни, не знам дали тази мисия е правилната. Знам обаче, че хората ни са в сериозна опасност. Говорим с оптимизъм, но командването знае истината. Мъртви сме, освен ако не намерим начин да използваме хипердрайва.
Поставих ръка върху неговата. Информацията в ума ми се заличаваше. Оставаха секунди.
— Можеш ли да го направиш? — попита ме той. — Какво ти подсказват инстинктите?
— Да — прошепнах. След това, много по-убедено — със силата на воин — повторих. — Да. Мога да го направя, Джорген. Ще ни осигуря хипердрайв и ще го донеса. Обещавам.
— Тогава върви. Имам ти доверие.
Осъзнах, че съм имала нужда тъкмо от това. Не от позволението му, нито дори от одобрението му. Имах нужда от доверието му.
В момент на импулс скочих от пилотската кабина, след това го сграбчих за пилотския гащеризон и го привлякох надолу, за да го целуна. Вероятно не бяхме готови за това, вероятно времето не беше подходящо, въпреки това го направихме. Защото… ами, ангели небесни. Той току-що ме окуражи да се доверя на инстинктите си.
Беше прекрасно. Усетих сила в него, докато отвръщаше на целувката ми, почти електричество, което течеше през мен — след това се върна по-силна заради огъня, който пламтеше в гърдите ми. Отдадох се на целувката колкото дълго смеех, след това се отдръпнах.
— Трябва да тръгна с теб — заяви той.
— За съжаление — обади се Ем-бот, — имаме само един мобилен рецептор. Ти веднага ще бъдеш разкрит като човек.
Джорген изпъшка.
— И без това някой трябва да обясни тази работа на Коб.
— Той ще побеснее… — досетих се аз.
— Той ще прояви разбиране. Взехме най-доброто решение, след като разполагахме с ограничено време и информация, които имахме. Светците да са ни на помощ, мисля, че трябва да се пробваме. Върви.
За миг задържах погледа му, след това откъснах очи от неговите, накрая се извърнах и скочих в пилотската кабина.
Джорген докосна устни с ръка, след това се стресна, взе си шлема и скочи от крилото на Ем-бот. Върна се при останалите, насочили вниманието си към извънземния кораб, без да забележат интимния момент.