— Почти няма радио сигнали — заяви Ем-бот. — Няма и безжична мрежа.
— Страхуват се от гробокопачи — потръпнах аз. — Сигурно имат същата традиция като нас — използване на комуникациите само при необходимост.
— Вероятно. За щастие, успях да преценя къде се намира мястото ни за кацане на базата на отделенията, които подминахме. Ще ти изготвя карта.
Последвах напътствията му до открито метално поле с малки издигнати платформи близо до средата на града. Когато кацнах на определеното ми място, се отпуснах на седалката. Също като платформа Прима, това място имаше изкуствено гравитационно поле.
— Налягането е изравнено с това навън — докладва Ем-бот. — А ти можеш да дишаш спокойно, въпреки че съдържанието на кислород е по-високо, отколкото си свикнала. Първоначалният оглед показва, че няма опасни микроорганизми.
Добре. Отворих капака. Извънземно с лице като на сепия пристъпи към кораба ми.
— Стълба, рампа, гладко спускане или друго? — провикна се той и значката преведе.
— Ами… — дадох им знак да почакат с надеждата, че ще разберат, след това изсъсках на Ем-бот. — Чакай, ами ако усетят, че говоря на английски, а не на езика на Аланик?
— Според мен нито един от тях не познава нейния език — отвърна Ем-бот. — Всъщност тя е трябвало да говори на земен език, за да я разберат. Сведенията за нея показват, че е знаела съвършен мандарин, а ти сама се убеди, че знае малко английски. Нейната планета цели три десетилетия е била място за кацане на човешките сили през последната война.
— И хората тук разбират английски, така ли?
— Значките-преводачи, които носят, могат да се справят. Историческите сведения на Аланик показват, че е имало три опита за човешки галактически завоевания в миналото, след което много култури знаели земни езици. Изглежда всички преводачи имат опция за английски, испански, хинди или мандарин.
Кимнах и се канех да се провикна към работниците, когато се поколебах.
— Чакай. Ти какво каза? Че прадедите ми са се опитали да завладеят галактиката три пъти ли?
— И всеки път почти успявали — уточни Ем-бот. — Според записите на кораба на Аланик, много от Върховните очевидно наричат „човешкия бич“ най-голямата заплаха, която галактиката някога е познавала.
Леле. Останах впечатлена, въпреки че частица от мен беше… разтревожена. Беше впечатляващо да науча, че прадедите ми са били воини герои, каквито винаги съм си представяла, но същевременно останах малко потисната. Бяхме несправедливо и нечестно победени от креляните, беше ни отказана свободата заради ужасни извънземни сили.
Със сигурност имаше причина да бъдем принудени да се бием. Освен това вражеската пропаганда можеше да твърди каквото си поиска; това не изключваше онова, което бяхме успели да постигнем на Метален рой. Присвих очи, решена да не вярвам на лъжите им.
— Извинявам се — заговорих аз и се наведох към работниците. — Имах съобщение, което трябваше да приема. Попитахте дали искам рампа или стълби. Стълбите са супер.
Създанието с лице на сепия и по-голямото създание с вид на сива канара се затъркаляха към мобилни стълби. Поколебах се, погледнах пълния със същества извънземен град. Мястото ми се стори тъмно дори с огромните прожектори по върховете на сградите, които осветяваха всичко. Небето си оставаше черно. Отвътре виждах балона, когато вдигах поглед — виждах безкрайна шир, звездите почти не се открояваха заради светлините.
— Да видим — заговори създанието с лице на сепия, когато се качи по стълбите при мен. — Имате дипломатически привилегии за кацането. Не бързайте! Ще измием кораба и…
— Не — наредих. — Моля ви. Много държа на кораба си. Не позволявайте на никого да го докосва.
Извънземният преводач предаде думите ми, след това пипалата им се загърчиха с неприкрито раздразнение.
— Сигурна ли сте?
— Да — отвърнах. Представих си как някой открива холограмата. — Моля ви.
— Ами добре — съгласи се създанието и записа нещо на екранчето, което държеше. Това създание имаше дълги, потръпващи ръце, които завършваха с две сини пипала. — Ето ви билет за достъп, ако искате да позволите на друг оторизиран да лети с кораба. Не го губете. — От таблета изскочи малък чип, който сепиеподобното създание ми подаде. След това слезе по стълбите.
Пъхнах чипа в джоба си и отново ми направи впечатление колко са добри холограмите на Ем-бот. Той беше покрил пилотския ми костюм с образ на костюма на Аланик, но джобът беше там, където очаквах. А докосването на твърди предмети — като докосването на чипа до пръстите ми, обвити в холограма — не нарушаваше илюзията.