Куна тръгна по пътеката между площадките за кацане и на мен не ми остана друг избор, освен да последвам домакина. Не ми беше приятно да си оставя кораба, но мобилният рецептор на Ем-бот имаше комуникатор за радиус от сто километра. Освен това холограмата щеше да продължи да работи дори да изляза от обсег, така че нямах причина за притеснение.
Забързах след Куна и излязох от зоната за кацане. Не зяпай, казах си аз. Не зяпай. Не зяпай.
Зяпах.
Беше невъзможно да се въздържа. Сградите се извисяваха от двете страни на пътя, бяха като писти към звездите. Хора с какви ли не форми, размери и цветове се движеха около мен — всички облечени в дрехи, каквито никога не бях виждала. Никой не носеше нещо, което дори бегло напомняше униформа.
Всичко беше прекалено, за да го възприема. Далече напред кораби се стрелкаха във всички посоки, но между нас и тях летящи дискове и подемни пръстени отдолу пренасяха бързо хора от една част на града до друга. Това беше място, където имаше непрекъснато движение и всички се наслаждаваха на разточителност. Имаше градини на всеки ъгъл, магазините продаваха всякакви дрехи. Миризмите на непознати храни се носеха от лавките.
Тук се бяха смесили поне хиляда различни раси, но две разновидности бяха много по-често срещани от другите. Първите бяха креляните. Отскочих — беше по-силно от мен — когато видях първият да минава покрай мен, въпреки че този изглеждаше малко по-различен от телата, които вадехме от свалените изтребители с пилоти. Броните на тези креляни бяха по-скоро кристални, не метални, и приличаха повече на кафеникаво-розов пясъчник. Формата му беше същата — нещо като старите снимки, които бяха виждала на земни рицари. Само че тези креляни носеха шлемове с прозрачни визьори, в които се виждаше течност и малки ракоподобни създания, които управляваха главата отвътре.
Винаги бях възприемала креляните като застрашителни, опасни. Те бяха воини, облечени в доспехи, готови за битка. А тук стояха на сергии, продаваха стоки на минувачите, размахваха щипковидни ръце в брони с плавни движения. Преводачът ми улови подвикванията им, предаде думите на различни магазинери, докато минавахме.
— Ела, приятелю! Бъди добре дошъл!
— Чудесен тоалет и много добре съчетани дрехи!
— Чу ли за набирането на кадри? Не се тревожи, ако не ти се слуша!
Един пристъпи малко по-близо до мен и въпреки че аз инстинктивно бръкнах в джоба — и посегнах към оръжието, скрито вътре — създанието се извини поне шест пъти, докато се отдръпваше.
— Любопитно — рече в ухото ми Ем-бот. — Правя запис на всичко това за анализ.
— Това са…
— Не разговаряй с мен! — предупреди в ухото ми Ем-бот. — Преводачът на Куна ще преведе думите за тях. Стелт системите ми ще скрият разговора ни, но трябва да се преструваш, че не носиш предавател. По-късно ще нагласим гривната ти, за да можеш да ми изпращаш инструкции с кода на ЗСД. Сега ти предлагам да си мълчиш.
Затворих уста. Куна ме погледна любопитно, но аз поклатих глава и се усмихнах, докато вървяхме.
Но, ангели небесни, креляните. Когато за пръв път излязох в космоса и се сблъсках с тях преди няколко месеца, те бяха ужасени от мен. Може би това имаше нещо общо с начина, по който моите хора почти бяха завладели галактиката, но тези неща изглеждаха срамежливи от първия до последния. Как бе възможно да са непреодолимата сила, която държеше човечеството, затворено на Метален рой цели осемдесет години?
Това място сигурно беше някаква фалшива фасада, поне така реших. Пропагандна стратегия означаваше да подобри имиджа на Върховенството. Така вече имаше смисъл. Създаваш огромно място, където ходят най-различни раси, след това се преструваме на безобидни и ненатрапчиви.
Вече по-самоуверена, защото разбирах какво става, аз продължих да разглеждам онова, което ме заобикаляше. Другите, по-обикновени извънземни раси бяха като Куна, моя гид. Те бяха облечени в най-различни дрехи, от роби до небрежни панталони и ризи и изглежда бяха с три различни цвята на кожите. Алено, синьо и тъмнопурпурно.
— Впечатляващо, нали? — попита Куна.
Кимнах. Това поне бе истина.
— Ако позволиш дързостта ми — продължи Куна, — твоите хора постъпиха разумно, като се съгласиха да ни изпратят пилот. Ако се справиш добре на предварителната програма, може да сключим по-официална сделка с твоите хора. За цяла ескадра пилоти, ние ще предложим на УрДейл гражданство. Това се готви отдавна; радвам се, че отношенията ни се нормализират.