— Предложението е добро — отвърнах аз, като подбрах внимателно думите си. — Вие получавате пилоти. Ние се присъединяваме към Върховенството.
— Като второстепенни граждани — уточни Куна. — Разбира се.
— Разбира се — отвърнах, но изглежда съм се поколебала, защото Куна ме погледна.
— Май разликата не ти е ясна.
— Сигурна съм, че политиците разбират — отвърнах. — Аз съм просто пилот.
— Въпреки това няма да е зле да разбереш до какво води тестът ти тук. Виж, твоите хора са специални. Повечето видове, които все още не са се присъединили към Върховенството, са сравнително примитивни — с нисък интелект. Те са жестоки, имат склонност към война и са технологично изостанали.
— Затова пък УрДейл са хора, които владеят космоса от векове. Вие почти сте достигнали начална интелигентност и имате функциониращо планетарно правителство. Нормално, щяхте да бъдете поканени сред нас преди поколения. Само че имате една голяма черна точка.
Сайтониката ли, запитах се аз.
— Човеците — добави Куна, докато вървяхме. — Вие се бихте заедно с човешкия бич през Третата човешка война преди един век.
— Те ни принудиха — отвърнах.
— Не се наемам да оспорвам фактите, както ги представяш — заяви Куна. — Достатъчно е да се каже, че мнозина във Върховенството са убедени, че сте твърде агресивни, за да се присъедините към нас.
— Твърде агресивни ли? — намръщих се аз. — Но… не се ли обърнахте вие към нас, защото набирате пилоти?
— Това е деликатен баланс — измъкна се Куна. — Имаме специални проекти, за които са необходими пилоти, но не искаме да разваляме нашите военни с прекалено агресивна раса. Някои твърдят, че вашата близост с човеците е причината техните порядки да навлязат в обществото ви.
— А ти… ти какво мислиш? — полюбопитствах.
— Аз съм от Министерството на интеграция на видовете — отвърна Куна. — Аз лично вярвам, че във Върховенството има място за различни видове. Вие можете да сте преимущество за нас, ако се докажете.
— Звучи страхотно — отвърнах сухо, след това трепнах, когато усетих тона, с който обикновено говоря. Дали пък да не пробвам да си мълча.
Куна ме погледна, но когато заговори, гласът му беше спокоен.
— Ти сигурно виждаш предимствата за хората си. Ще имате достъп до нашите галактически хъбове като тази станция, правото да купувате, право на преминаване и товарно място на търговските ни кораби. Няма да бъдете ограничени до малката си планетарна система, ще имате достъп до цялата галактика.
— Ние и без това имаме — отвърнах. — Дойдох тук сама.
Куна спря и отначало се притесних, че съм казала нещо нередно. След това той се усмихна. Това бе доста притеснително изражение на лицето му, което оголи твърде много зъби.
— Така — рече той. — Това е друг въпрос, който ще обсъдим.
Куна се обърна и помаха с ръка към малка, тясна сграда край пътя. Притисната между две по-големи постройки, тя беше на три етажа. Както всички сгради на платформата, изглежда бе направена от метал — но беше боядисана, за да дава вид на тухлена.
— Това е сградата, в която ти предлагаме настаняване — посочи Куна. — Просторно е за един индивид, но ние се надяваме, че — след като се докажеш — можем да настаним цял ескадрон или още от вашите пилоти. Преценихме, че това е подходящо за начало. Както виждаш, има частна площадка за кацане най-горе, ако решиш да приземиш кораба си тук. Удобно място, близо до главните докове и е близо до някои от парковете и пазарите.
Куна се заизкачва по стъпалата към сградата.
— Тази работа никак не ми харесва — каза Ем-бот в ухото ми. — Спенса? Ако те убият в засада, ще остана силно изненадан.
Поколебах се. Възможно ли бе това да е някакъв капан? Та те можеха просто да ме ликвидират в небето — или поне да опитат — докато приближавах.
— Просто пробвах как лъжа — отбеляза Ем-бот. — Няма да се изненадам, защото го очаквам. Но ще бъда разочарован. Е, ще се престоря на разочарован.
Тръгнах към стъпалата. Куна изглежда мислеше, че съм Аланик. Не мисля, че имаше капан.
Двамата влязохме в сградата. Бях свикнала да съм най-ниската в стаята, но стойката на Куна — твърде гъвкава, фина и тънка, за да напомня дори малко на човешка — ме караше да се чувствам не просто ниска, ами трътлеста и непохватна. Сградата имаше високи тавани и врати, дори плотовете бяха твърде високи за мен. Изглежда беше строена за хора от по-висока раса, въпреки че Аланик беше приблизително висока колкото мен.