Куна ме поведе към малка стая отпред, осветена от вградени светлини. Имаше и прозорец към улицата. Стаята изглеждаше удобна, обзаведена с меки столове и маса като за заседателна зала. Стените бяха боядисани като дърво — въпреки че, като драснах една с нокът, се оказа метална.
Куна седна грациозно и остави таблета си на масата, след това ми се усмихна отново с този твърде хищнически вид. Забавих се край вратата, тъй като нямах желание да сядам и да остана с гръб към изхода.
— Ти си сайтоничка, както казваме ние, Аланик — каза Куна. — Твоите хора нямат истински превоз по-бърз от светлината, нямате и хипердрайв, затова разчитате на хора със сайтонични способности. Тъй като сте много малко, си оставате затворени в онова затънтено място на галактиката.
Куна срещна очите ми и мога да се закълна, че забелязах как внимателно преценява и пресмята.
Усетих, че съм на ръба. Но изглежда знаеха за Аланик повече, отколкото исках.
— Какво можеш да ми кажеш? — попитах. — За това, което представлявам. За онова, което мога да направя.
Куна се отпусна назад на стола, преплете пръсти, стиснал устни в безизразна черта.
— Онова, което правиш, е опасно, емисар Аланик. Със сигурност си усещала вниманието на гробокопачите към себе си в негативното царство, където попадаш между моментите, когато осъществяваш хиперскок.
Кимнах.
— Наричам го нищото.
— Никога не съм го изпитвал — отвърна лениво Куна. — Ами гробокопачите? Нали си ги усещала?
— Виждам очи, които ме наблюдават. Очите на нещо, което живее на това място.
— Това са те — отсече Куна. — Преди векове моят вид научил от първа ръка колко са опасни гробокопачите. Тринайсет от… съществата влезли в нашето кралство. Те унищожавали, съсипвали планета след планета.
— Накрая разбрахме, че нашите сайтоници са ги привлекли към нас — и щом били тук, гробокопачите чували комуникациите ни. Не само сайтоничните комуникации; те чували дори радиовълните. Ние сме направили болезнения преход от използването на сайтоника и дори нормални комуникации. Превърнали сме и планетите си, и флота, в безшумни.
— Гробокопачите, за щастие, си отишли. Били нужни десетилетия, но един по един те се оттеглили в тяхното кралство. Галактиката се измъкнала от черупката си — но с ново разбиране и нови правила.
— Никаква сайтоника — прошепнах. — Бъдете внимателни с безжичните сигнали, дори радиото.
— Да — потвърди Куна. — И избягвайте използването на изкуствен интелект, което гневи гробокопачите. Повечето нормални комуникации не са способни да доведат съществата в нашия свят — но след като са вече тук, те ни чуват как говорим и това ги привлича за пируване. Дори сега, векове по-късно, ние се придържаме към тези забрани. Въпреки че никакви гробокопачи не са идвали в нашия свят, по-добре е да бъдем в безопасност.
Преглътнах.
— Изненадана съм, че позволявате на сайтоници да живеят.
Куна вдигна ръка към гърлото си и изражението му приличаше най-вероятно на шок.
— Ти какво би ни накарала да направим?
— Да нападнете всеки, който притежава сайтонични умения.
— Това е варварско! Подобно държание не е подходящо за хора, които са постигнали първична интелигентност. Не, ние не изтребваме видове. Дори човешкият бич е внимателно отделен и изолиран, вместо да го унищожим!
Знаех, че това поне отчасти е лъжа. Напоследък се опитваха да ни унищожат напълно.
— Подобни насилствени мерки не са необходими — заяви Куна. — По един сайтоник тук и там като теб не е опасен. Особено необучен като теб. Някогашните ни сайтоници е трябвало да усъвършенстват уменията си, за да привлекат гробокопач. Следователно ти представляваш опасност, но не и в момента.
— Засега е най-разумно да се опитваме да убеждаваме такива като теб да следват нашия път, вместо да рискуват… да навлекат опасност на всички. Разбираш ли, ние от Върховенството сме разработили по-добри начини за пътуване сред звездите — хипердрайв, който не привлича гробокопачите.
— Знам за тях — отвърнах. И имам намерение да открадна такъв.
— Цялата галактика ще бъде в много по-голяма безопасност, щом всяка раса използва кораби с хипердрайв на Върховните. Това беше същността на предложението ни: ако вие ни осигурите пилоти, ние ще ви гарантираме гражданство — и правото да пътувате с безопасните ни кораби. Няма да получите самата технология; трябва да я пазим. Но вашите търговци, туристи и официални лица могат да използват нашите кораби, също както всички останали от Върховенството.
— Ние сме единствените в галактиката с достъп до технологията; няма да намериш черен пазар, няма превозни средства, които се продават, такива не съществуват. Нито една раса не е успяла да открадне дори един хипердрайв от нас. И така, единственият безопасен начин да пътувате сред звездите е като ни направите услуга. Докажете пред мен, че пилотите ви са умели, както се говори, и в замяна аз ще отворя галактиката за вас.