— Аз мога да говоря от името на емисаря — реши Куна.
— Настоявам — не отстъпи крелянина. — Много, много се извинявам! Това е въпрос на протокол! Влизаме вътре.
Ангели небесни. Другите креляни, които бях срещнала по улиците — онези, които ми се бяха сторили дори симпатични — приличаха на бледи шарлатани в сравнение с това същество. Начинът, по който се движеше и говореше, толкова цветисто, с престорена любезност, бе най-обидното нещо, което можех да си представя.
Изобщо нямах доверие на Куна. Знаех, че се опитва да ме манипулира. Само че това същество… от това същество настръхвах.
Независимо от всичко влязох обратно в сградата. Куна застана до вратата, напълно пасивен, когато Уинзик влезе. Човешката жена най-сетне дойде при нас. Беше малко по-висока от мен, мускулеста, от всяка нейна стъпка се излъчваше сила. Имаше слабо лице, което бе малко… строго за възрастта ѝ, а косата ѝ бе късо подстригана, стърчаща.
— Брейд, тествай я — нареди Уинзик.
Усетих натиск върху ума си. Ахнах, ококорих се и незнайно как оказах отпор.
— Сайтоничка — рече жената — Брейд — на езика на Върховните. — Силна.
— Това е в документите — започна Куна. — Нейните хора пътуват, като използват примитивна сайтоника. Но не са достатъчно напреднали в проучванията, та да представляват опасност.
— Тя е все още без лиценз — натякна Уинзик. — Твоят отдел не бива да пренебрегва този факт.
— Тя…
— Тя е точно пред вас — прекъснах ги аз, защото се подразних от всичко това. — Каквото и да имате да ми казвате, кажете ми го лично.
И Куна, и Уинзик ме погледнаха с изражения, които реших, че са на изненада. Куна отстъпи назад, а Уинзик направи жест с ръце. Брейд, човешката жена, се усмихна хитро.
— Олеле, олеле, толкова е агресивна — рече Уинзик и издаде тих щракащ звук с ръце. — Емисар, ти наясно ли си каква опасност представляваш за нас? За своите хора? Знаеш ли, че като правиш онова, което правиш, можеш да причиниш унищожение?
— Имам… известна представа — отвърнах внимателно. — Куна каза, че искате да се присъединим към Върховните, за да започнем да използваме вашата хипердрайв система, вместо да разчитаме на сайтониката.
— Да, да, да — размаха ръце Уинзик. — Вие представлявате опасност за цялата галактика. Ние можем да помогнем. Ако твоите хора се присъединят към Върховенството.
— Ами ако не го направим? — попитах. — Ще ни нападнете ли?
— Да нападнем ли? — Уинзик замахна. — Мислех, че сте стигнали до върховна интелигентност. Каква агресия! Олеле, олеле. Ако откажете да се присъедините, може да предприемем мерки да изолираме вида ви. Имаме сайтонични инхибитори, които да ви спрат да напускате родната си планета, но не бихме ви нападнали.
Уинзик притисна ръце към гърдите в жест, който може и да ми беше непознат, но успя да покаже ужаса си при тази мисъл. Значи всички бяха като Куна. Уж настояваха за мир. Аз обаче знаех истината.
— Уинзик — отбеляза Куна — е шеф на Министерството на защитата. Има огромен опит с изолирането на опасни видове.
Шеф значи на… шеф на групата, която държеше моя вид в затвор. В странен, сюрреалистичен момент осъзнах, че разговарям с генерал от крелянските сили. Уинзик не ми приличаше на воин, но аз нямах намерение да позволя превземките му да ме заблудят.
Това беше човекът, който бе отговорен за начина, по който се отнасяха към нас. Както и за смъртта на баща ми. Защо обаче толкова важен човек бе дошъл тук да се занимава с нещо толкова незначително като нарушаването на протокола, за което уж бе виновна Аланик?
Погледнах от Куна към Уинзик и се запитах дали това не е някаква сложно замислена шарада специално заради мен. Куна се появи, държа се мило и ми предложи сделка. Уинзик пристигна със сирени и заплахи и направи същото. Те определено искаха да контролират сайтониците. Нищо чудно; хора, които можеха да осъществят хиперскок, заплашваха монопола на Върховните над космическите пътувания. Наистина ли силите ми бяха чак толкова опасни, или всичко това бе една голяма заблуда?
Спомних си ужасния образ на гробокопача, който унищожи хората на Метален рой. Не. Опасността не беше никаква заблуда. По всичко личеше, че Върховните са заложили на тези страхове и са ги използвали, за да поемат контрол над галактиката.
Човешката жена, Брейд, ме наблюдаваше. Докато другите двама жестикулираха и издаваха звуци, за да покажат, че не са агресивни, тя стоеше отпусната. Мястото ѝ тук беше очевидно. Тя беше оръжието. Ако не можех да бъда контролирана… тя щеше да ме спре.