— Искам да ми обещаеш — започна Уинзик и извади дейтапад от чантата си — Куна бе използвал мъжко местоимение, когато се обърна към него. — Не, закълни се! Олеле, олеле, трябва да е настоятелно. Няма да се опитваш да осъществяваш хиперскокове близо до Към звездите. Трябва да следваш правилата на сайтониката — никакви ментални атаки, нито дори за побутване или подсещане на умовете на хората тук. Никакви опити да преодолееш щитовете, които пречат на хиперскоковете в района. Абсолютно никакво докосване на чужди умове, въпреки че се съмнявам, че си достатъчно опитна, за да го направиш.
— А ако не се съглася? — полюбопитствах.
— Ще бъдеш изхвърлена — отговори Брейд. — Незабавно. — Тя присви очи към мен.
— Брейд — намеси се Уинзик. — Няма нужда да бъдеш толкова напориста! Емисар, сигурно разбирате нуждата да внимаваме в това отношение. Просто ми дайте дума и ще сметнем това за достатъчно! Все пак Куна гарантира за теб.
— Чудесно — отговорих. — Ще следвам правилата ви. — Надявах се обаче в най-скоро време да се върна на Метален рой с откраднат хипердрайв.
— Видя ли, Куна — рече Уинзик и отбеляза нещо на дейтапада си. — Просто трябва да доведеш подходящото официално лице! Сега всичко е наред. Олеле, олеле.
Уинзик си тръгна, човешката му охрана се затътри след него. Наблюдавах ги намръщено как се отдалечават, объркана от странната намеса.
— Много се извинявам за всичко това — рече Куна. — Най-вече за човешката жена. Министерството на защитата очевидно е решило, че трябва да сме пределно ясни, когато ти обясняваме положението. — Куна се поколеба. — Така май е най-добре. За теб е добре да имаш съюзник сред толкова много странни и нови преживявания, нали така?
Куна се усмихна отново и аз усетих студената тръпка по гърба.
— Както и да е — продължи Куна. — Осигурил съм ти привилегии, за да можеш да заредиш тук с каквото ти е необходимо. Приеми това място като посолство — убежище за твоя вид на Към звездите, когато изградим успешно бъдещето си заедно. Ако искаш да се свържеш с мен, изпрати съобщение до Министерство на интеграция на видовете и аз ще се погрижа да получиш бърз отговор.
След тези думи той се извини и излезе на улицата, където тълпата се беше върнала към непрекъснатия поток.
Почувствах се напълно изтощена и седнах на стълбите на сградата, за да погледам как минават жителите — безкраен поток от най-невъобразими създания.
— Ем-бот? — повиках аз.
— Тук съм — отвърна той в ухото ми.
— Можеш ли да намериш някакво обяснение за всичко това?
— Май се натъкнахме на борба за власт — отвърна Ем-бот, — а теб те използват като пешка в играта си. Онзи Уинзик е важно официално лице, важен като Куна. Струва ми се забележително, че са дошли лично да се занимаят с на пръв поглед незначително посещение на представител от друга раса.
— Да — потвърдих и погледнах от тълпата към черното небе. Някъде там се намираше Метален рой, набелязан от бойните кораби на Върховните.
— Ела да ме вземеш — предложи Ем-бот. — Ще се чувствам в по-голяма безопасност далече от обществената площадка за кацане. Би трябвало да има някакъв извод или контакт в сградата, който да ми осигури достъп до обществената информационна система. Можем да започнем да търсим информация там.
12.
— Сканирането ми завърши — уведоми ме Ем-бот. — Изключих устройствата за проследяване, които открих вътре в сградата и съм почти сигурен, че намерих всички.
— Колко бяха? — попитах, докато претърсвах най-горния етаж на сградата на посолството, включвах лампи и претърсвах шкафове.
— По два в стая — уточни Ем-бот. — Един очевиден, един вързан към мрежата. Те най-вероятно ще се престорят на изненадани, ако се оплачеш, че си ги намерила, ще заявят, че е част от автоматизационния процес на посолството. След това всяка стая имаше втори, на отделна линия, скрит внимателно близо до извод на електричество.
— Няма ли да им се стори подозрително, че сме ги дезактивирали?
— Може да се изненадат, че сме ги намерили, но според моя опит — който, както знаеш, е пълен с дупки и половинчати спомени — това е нещо, което от политическа гледна точка трябва да пренебрегнем, докато те ще пренебрегнат факта, че сме попречили на плановете им.
Изръмжах и влязох в нещото, което очевидно беше кухня. Много от чекмеджетата и вещите бяха надписани. Оказа се, че мога да приближа преводаческата значка към текста и тя ми прочиташе написаното. Едното кранче бе обозначено с вода, друго с амоняк, третото солен разтвор. Изглежда това място бе съобразено с нуждите на различните видове.