Това бе единственият начин и единственият път за бягство на моите хора. А междувременно може би щях да науча какво представлявам и защо гробокопачите се интересуват толкова много от сайтониците.
Ако Върховните подготвят оръжие, с което да се противопоставят на гробокопачите, помислих си аз, тази мисия може да се окаже дори по-голяма — и по-важна — отколкото предполагахме.
Трябваше да се справя. Изолирана или не, необучена или не, аз трябваше да успея. Джорген каза, че ми има доверие. Трябваше и аз да проявя към себе си същото ниво на доверие.
Всичко започваше с онова, което знаех най-добре. Тест за пилоти.
13.
На следващия ден, след нощ на неспокоен сън, настаних Кръвожадния в спалнята на старо одеяло от пилотската кабина, след това се качих на Ем-бот и го вдигнах от покрива на посолството. Пилотският тест щеше да се проведе на място на половинчасов полет от Към звездите, навън, в космоса. В данните, които Куна остави, имаше координати.
От местния контрол на трафика ми бяха дали летателен план и аз излязох от града — обърнах специално внимание на онова, което почувствах, щом излязохме от балона и сайтоничния заглушител. Щом минахме през бариерата, песента на звездите стана по-висока.
Част от мен си отдъхна, сякаш бях оставила тежък товар. Отпуснах мислите си, потърсих дома, но открих единствено бездна, съставена от нищото. Чувах откъслечни звуци, които долитаха от Към звездите — техните комуникации, — но извън това се сблъсках с вечността и безкрайността.
— Въпреки забраните тук срещу безжичните сигнали, те все още ги използват — отбелязах. — За да изпратят летателни планове, за да комуникират с други планети.
— Да — потвърди Ем-бот. — В базата данни е пълно с предупреждения да се „минимализират“ безжичните комуникации, но ми се струват подобни на предупрежденията боклукът да се изхвърля в депата за рециклиране. Ясно е, че трябва да внимават, но също така е ясно, че цивилизацията не може да съществува без комуникации.
— Гробокопачите не са нападали от десетилетия, може би векове — отбелязах. — Ясно ми е, че хората стават по-небрежни с течение на времето. — Може би тъкмо затова Куна толкова се страхуваше от гробокопачите. Той обаче каза, че обикновените комуникации няма да привлекат гробокопач в нашето царство — били необходими сайтонични сили. Безжичните сигнали просто насочвали гробокопачите, след като били в нашия свят.
Обърнах, насочих ни в правилната посока за теста. Присъединихме се към група от други четиридесетина кораба, поели в същата посока, въпреки че видях и други групи пред нашата. Някои от корабите приличаха на вече познатите ми с крила. Други представляваха просто дълги тръби или тухли, но имаше и с по-невъзможен дизайн. Те бяха създадени, без никой да мисли за съпротивлението на въздуха.
Ем-бот сканира бързо и показа, че някои бяха изтребители, но много приличаха на малки търговски кораби или частни совалки без оръжия. Въпреки това пиуканията на сензорите ми за близост ми се сториха странни. Бях свикнала да поглеждам сензорите и да виждам две неща: креляни и ЗСД. На Метален рой почти нямаше цивилен трафик.
— Не открих начин за комуникация с Метален рой — уведоми ме Ем-бот. — Освен ако не се научиш как да го правиш със силите си. Но привилегиите, които ти даде Куна, ти позволяват да използваш тяхната комуникационна мрежа, за да изпращаш съобщения до хората на Аланик, ако искаш.
— Можем ли да им кажем нещо, което няма да е подозрително?
— Не знам — отвърна Ем-бот. — Но аз открих ключ за криптиране сред файловете, които свалих от кораба ѝ. Ако изпратя нещо тъпо, но със скрито, кодирано съобщение, може да убеди УрДейл, че съобщението е автентично.
— На Върховните може да им се стори подозрително — отвърнах. — Те очакват Аланик да се свързва с тях сайтонично, както стана с мен. Само че… мога да им кажа, че пробваме тяхната мрежа, защото искаме да тестваме „по-сигурните“ им методи. На тях сигурно ще им стане приятно.
Замислих се за няколко минути, докато летяхме. Ако хората на Аланик започнеха да задават твърде много въпроси, щеше да стане опасно — освен това щяха да започнат да се питат защо нямат новини от пилота си. Същевременно се съмнявах, че ще успея да заблудя някой от тях, че аз съм тя. Да имитирам Аланик пред група хора, които не я познават, беше едно, но да се опитвам да го сторя — дори в писмен вид — пред онези, които я познаваха най-добре?