Куна посочи няколко извънземни с лица на сепии, които се качваха на техния кораб, кацнал до моя.
— Видът солкуис са отдавнашни членове на Върховенството. Може да се разчита на тях, те са лоялни към идеалите ни, но на тях им е отказано първично гражданство поне двайсет пъти. На тях се гледа като на неинтелигентни за високопоставени постове. Човек обаче не може да намери недостатък в спокойствието и добротата им.
— Уинзик ги възприема като най-добрите ни потенциални войници. Според него вид, който е по природа добродушен, най-добре ще устоява на кръвожадността на войната и ще подхожда към всяка битка с логика и контрол. Според него техният вид и други видове като тях би трябвало да са сред новите ни наборници.
— Прочетох, че повечето видове, които се пробват за теста, са вече членове на Върховните — отбелязах. — Колко са като мен? Хора от външни цивилизации, които искат да станат част от общността?
— Ти си единствената, която прие предложението ми. — Куна замахна с ръце. Нямах представа какво означава този жест. — Въпреки че накарах няколко други раси на Върховенството — като бърлите, които са граждани, но се смятат за агресивни — да участват в теста.
— Значи… кажи ми ти какво печелиш. Защо се обръщаш против традицията и каниш моите хора? — Донякъде разбирах причината да изберат покорни и добродушни видове за война, колкото и да изглеждаше глупаво. Куна обаче мислеше различно. Защо?
Той обиколи Ем-бот, огледа го. За момент се уплаших, че ще докосне корпуса и ще разбере, че има илюзия; тази, която му придаваше вид като кораба на Аланик, бе много по-опасна от моята дегизировка. За щастие, Куна просто стоеше отстрани и жестикулираше към светлинното копие от долната страна на кораба.
— Човешка технология — отбеляза Куна. — Отдавна исках да видя тези светлинни копия в действие, защото съм чувал истории как карат кораба да завива и лавира по почти невъзможни начини. Пробвахме да ги инсталираме на някои от нашите изтребители, но стана ясно, че нашите пилоти на дронове са неподходящи да ги използват. Сега освен индустриалното използване ги монтираме единствено на корабите на най-талантливите. По време на поклащането на светлинното копие трябва да се отдадеш напълно на маневрата — и ако пропуснеш, в повечето случаи се разбиваш и умираш. Много от пилотите просто нямат темперамент за подобен начин на летене.
— Нашите официални лица възприемат това колебание като нещо добро. Те искат пилоти, които са изключително внимателни, пилоти, които няма да се превърнат в опасност за нас или обществото ни.
— Ти обаче мислиш различно — казах аз. — Според теб на Върховните ще служат по-добре агресивни видове, нали?
— Нека просто кажем, че се интересуваме от онези, които не притежават… класически качества. — Куна се усмихна отново, същата усмивка, която ме караше да настръхвам, прекалено пълна със зъби. — Много съм любопитен да ви видя как летите, емисар Аланик.
— Нямам търпение да ви покажа. — Погледнах настрани и видях пилота с разцепеното лице. — Ето един от твоя вид. Дион.
Куна спря, след това погледна към пилота и си придаде странно изражение, горната му устна се разкриви така, както нито един човек не би го направил.
— Колко странно. Аз… наистина съм изненадан.
— Защо? Защото не би трябвало да се смесват с дейностите на по-низши създания като нас ли?
— Смесването с по-низши видове е напълно допустимо — отвърна Куна, сякаш не разбра, че за мен „по-низш“ е обида. — Но да се пробва за теста? Това е… странно. — Той отстъпи настрани от кораба ми. — Ще наблюдавам изпълнението ти с интерес, емисар. Моля те, внимавай. Не съм сигурен какво ще включва този тест.
Куна се оттегли и аз въздъхнах, качих се отново в пилотската кабина.
— Можеш ли да ми кажеш какъв беше смисълът на разговора? — попитах Ем-бот, когато куполът се затвори.
— Съвършено ясен — отвърна Ем-бот, — същевременно не точно. Органичните са объркващи.
— На мен ли го казваш? — попитах, след това — щом получих грубо изречени команди по радиото — излетях и се отправих към астероидното поле.
14.
Подредих се до другите кораби — разнообразието им ме слиса — и погледнах към безспирно движещите се астероиди. Оказаха се по-близо един до друг, отколкото очаквах, което означаваше, че почти няма да имаме място за маневри покрай някои. Може и да бяха докарани тук нарочно.
Докато чакахме инструкции, друг кораб се подреди през няколко кораба от мен. Беше източен, с черна пилотска кабина. Крелянски изтребител. С такива се бих на Метален рой, тях винаги ги управляваха крелянски асове.
Умът ми веднага подаде сигнал за тревога, тялото ми се стегна, ръцете стиснаха уредите за управление. Покрай тумбестите совалки този кораб приличаше на нож, готов да прерязва.