Успокой се, казах си аз. Не е изненадващо, че някой ще докара такъв кораб на пилотски тест.
Въпреки това бях нервна и непрекъснато поглеждах с крайчеца на окото към него. Кой ли го пилотираше? Да не би да беше дионът с двете лица? Не, нали го видях да се качва в обикновена совалка, не в елегантен изтребител. Всъщност сигурна бях, че не видях този кораб на нито една от площадките за кацане. Кой…
Усетих нещо от кораба, когато го погледнах отново. Нещо като… звънтене, меко, далечно и веднага разбрах кой е в него. Беше човешката жена.
Куна и Уинзик играеха някаква политическа игра, използваха сайтоници като мен и Брейд за пешки. Както и да е, знанието — сигурността, — че Брейд е в изтребителя, ми внуши чувство на огромно безпокойство. Та това беше човек, който летеше на крелянски изтребител. Това беше напълно нередно на много нива.
— Благодаря ви, че се отзовахте на призива ни — разнесе се гласът на Уинзик по канала за общи инструкции. — За това упражнение прекратяваме радиокомуникацията между корабите. Разрешително 1082-b, оторизирано от мен. Можете да се свързвате, ако имате основателна причина.
— Отчитаме и поздравяваме храбростта ви. Ако по някое време по време на теста усетите краен гняв или агресия, моля ви, оттеглете се като прекъснете мощността и включите сигналните светлини за спешен случай. Някой от нашите кораби ще дойде и ще ви изтегли до минната станция.
— Сериозно? — попитах тихо. Бях натиснала копчето за заглушаване, затова говорех единствено на Ем-бот. — Ако почувстваме „агресия“ по време на учебен бой, трябва да се изтеглим, а?
— Може би, за разлика от теб, не всички хора са свикнали да превръщат всеки аспект от живота си в състезание — заяви Ем-бот.
— О, я стига — срязах го аз. — Не съм чак толкова лоша.
— Записах те онази вечер в казармата, когато се опитваше да накараш Кималин да участва в състезание по миене с четки за зъби.
— Просто малко забавление — рекох. — Освен това, трябва да ги размажем.
Уинзик продължи по общия канал.
— Днес ще тестваме не само летателните ви умения, но и как се държите по време на обстрел — обясни той. — Моля ви да не бъдете неразумни! Ако опасностите в тази битка ви се сторят прекалени, моля ви, прекъснете мощността и включете сигналните светлини за спешен случай. Държа да знаете, че това ще ви изключи от бъдещи случаи за набиране на пилоти. Успех.
Връзката прекъсна. След това сензорите ми за близост полудяха, когато десетки дронове се отделиха от дъното на минната платформа и се устремиха към нас. Ангели небесни!
Задвижих се, преди умът ми да регистрира опасността. Ускорих до Маг-3, маневрирах около едри късове астероиди, а гърбът ми беше притиснат в седалката.
Зад мен петстотин други изпълнени с надежда пилоти полудяха. Те се пръснаха във всички посоки също като рояк насекоми, които неочаквано са открили скришно място под скала. Радвах се, че бързите ми инстинкти ме изстреляха пред тях, защото мнозина се сблъскаха едни с други, тъй като не успяха да координират летателните си пътеки. За щастие, не видях челни сблъсъци или експлозии, а пилотите не бяха некомпетентни. Независимо от това, веднага стана ясно, че много от тях никога не са летели в бойна обстановка.
Дроновете се скупчиха зад нас, използваха обичайните тактики за крелянска атака — което означаваше да повлекат изостаналите и да използват значителния си брой, за да сплашат други кораби. Извън общата им тактика, креляните не се синхронизираха добре със съгражданите си. Те не летяха по двойки, не организираха екипи, не координираха различни групи кораби, за да покрият различните нужди на бойното поле.
Винаги се бяхме питали защо е така и теорията беше, че черупката на Метален рой пречи на комуникациите им. Сега, докато се отделях от останалите, си зададох същия въпрос. Моите хора бяха придобили умения в непрекъснати битки, принудени да пускат единствено най-добрите пилоти в безкрайна, тежка борба за оцеляване. Върховните, на свой ред, имаха огромни ресурси и техните пилоти на дронове не рискуваха живота си.
Проверих и чувах как инструкциите се изпращат до тези дронове от нищото. Тъй като подобна комуникация бе мигновена според проучването на ЗСД, беше напълно възможно тези кораби да бяха пилотирани от съвсем същите хора, които се биеха с нас на Метален рой. Нима бе възможно Върховните да разполагат с една-единствена група пилоти?
Нямаше как да разбера. Засега си проправях път през астероидното поле, използвах светлинното си копие, за да направя няколко бързи завоя.