Както бе обещано, дроновете пропускаха всички, които включиха аварийните си светлини. Аз обаче си представих колко са нещастни, задето са принудени да го направят. Живееш цял живот в това задушаващо общество и няма никакъв начин да се включиш в една хубава битка. След това получаваш един-единствен прекрасен шанс, ала го губиш.
— Едно плюс едно — не спираше Ем-бот — е тр… не, две. Не мога да го кажа. Може би ако се пренапиша…
— Не! — избухнах аз.
Щрак, отвърна той. Щракщракщракщрак.
Браво. Все още ми оставаше една опашка, нали така? Проверих монитора за близост и се запитах дали не съм изгубила останалите по време на боя. Бях навлязла в по-гъста част от астероидното поле, където не ме последваха никакви кораби.
Бях изгубила опашката. Не бях свикнала с такива неща. Креляните се опитваха да изолират отделни пилоти особено ако намираха, че те са умели в летенето. Част от инструкциите им включваха да открият и унищожат вражеските сайтоници.
Днес обаче изглежда имаха други заповеди: търсете най-лесната плячка. Докато се стрелках в горната част на астероидното поле, не ме последва нито един дрон. Всъщност забелязах, че няколко нарочно ми обърнаха гръб. И… бих казала, че това бе добра стратегия. Нямаше причина да губят ресурси, като изпитват допълнително очевидните умения на пилота.
Сърцето ми се сви, когато видях как една совалка избухна, след като щитът ѝ беше свален. Дадоха ѝ възможност да се предаде, но както бе обзет от паника, пилотът изгуби контрол и се сблъска с астероид. Горкичкият.
Огледах бойното поле, след това фиксирах друг кораб, който се беше отделил от останалите. Този по-голям изтребител имаше дълга предница, която приличаше малко на дуло на пистолет. Беше бавен за изтребител, но пък беше въоръжен с много деструктори. Очевидно беше боен кораб.
Може би защото беше бавен, бе привлякъл значителен брой креляни. Дроновете кръжаха около него, стреляха и изтощаваха щита му. С него бе свършено, но той отказваше да се предаде. Бях попадала в подобно положение. Отказвах да призная, че съм победена, защото поражението означаваше Край на мечтата.
— Върнах се! — избълва Ем-бот. — Какво пропуснах?
— Отново се включваме — отвърнах и се устремих към нещастния изтребител. — Дръж се.
— Нямам ръце — засече ме той. — Защо ще се включваме? Изглежда повечето вражески кораби не ни обръщат внимание.
— Знам — натъртих.
— Сега е момент за оцеляване — напомни ми Ем-бот. — Ако искаме най-добрите шансове за успех, трябва да изчакаме отстрани и да не привличаме внимание. Защо да не го направим?
— Защото понякога едно плюс едно е равно на три — озъбих се аз, след това се гмурнах към изтребителя, който се бореше да оцелее.
15.
Щитът на изтребителя падна тъкмо когато пристигнах. Извънземният изтребител трябваше веднага да изключи, но той продължи да лети, като се опитваше да избяга и да се скрие зад по-голям астероид. Оръжията му — цели шест деструкторни гнезда — стреляха по креляните.
Беше странно да видя толкова много гнезда на един изтребител, но кой знаеше как работи тактиката на извънземните? Може да имаха зачатъци на изкуствен интелект, който стреляше, докато живият пилот се съсредоточаваше над летенето. Родж беше нахвърлял причудлив дизайн за нещо подобно и от ЗСД казаха, че бил обещаващ.
Както и да е, корабът беше в беда, затова направих онова, в което бях най-добра. Привлякох внимание.
Врязах се в центъра на крелянските кораби и натиснах ОМП, като ликвидирах и моя щит, и техните. Това беше отчаян, опасен ход — но и единственият начин да ги накарам да минат в отбрана и да изравня силите.
Завъртях кораба по оста му, след това стрелях с деструкторите — по-скоро дързък опит да накарам преследвачите да се пръснат, отколкото да уцеля някой от тях. Налагаше се бързо да се завъртя, защото летенето на заден бе страхотен начин да те гръмнат.
За мен се лепнаха опашки — но не толкова, колкото се бях надявала — и аз ги поведох в рязко гмурване, избягвах огъня, докато стрелях със собствените си деструктори. Уцелих един от дроновете, който, за щастие, разпръсна другите, за да потърсят прикритие.
— О! — отбеляза Ем-бот. — Ние сме герои.
— Понякога наистина се съмнявам в твърденията ти колко бързо можеш да мислиш — заядох се аз.
— Това е само в случаите, когато не виждам смисъл — оправда се той. — Трябваше да очаквам това. Само че… не са ли всички тези извънземни технически част от Върховните — съществата, които се опитват да ни унищожат?
— Зависи от контекста — рекох. — В момента тези други пилоти са на наша страна: на страната на същества, които се опитват да не умрат.