Най-сетне оставих Мориумур да ме отведе.
16.
Двамата с Мориумур последвахме група развълнувани извънземни към широко стълбище към недрата на минната станция. Тъкмо преди да заслизам, забелязах един шлеп да тегли черен крелянски ас към близкия хангар. Проклех се безмълвно. Имах намерение да видя Брейд и да се опитам да я накарам да поговори с мен, но изглежда тя се беше приземила тихо и неангажиращо, настрани от останалите от нас, и вече се беше скрила някъде.
Въздъхнах и заслизах надолу, настигнах Мориумур, който вървеше сам зад тълпата и протягаше врат към вратата в дъното.
— Благодаря ти, че не ми позволи да направя нещо глупаво, докато бяхме горе — казах на Мориумур, докато чакахме.
— Благодаря на теб, че ми спаси живота! — отвърна Мориумур. Той стисна устни и това му придаде раздразнителен вид, но аз започвах да се питам дали разбирам израженията на дионите, защото следващите думи бяха приятелски. — Ти си фантастичен пилот, Аланик! По-добра си, отколкото съм виждал.
— А ти много ли си виждал? — попитах. — Питам защото ти… много си млад.
— А, да! — отвърна Мориумур. — На два месеца съм, но притежавам някои от спомените и уменията на родителите си. Единият, левият ми родител, е бил пилот на търговски кораби през младостта и така съм наследил умението.
— Я виж ти! — отвърнах и реших да направя още една крачка. — Хората, с които разговарях, останаха изненадани, че си дошъл за теста. Защо му е на един дион да се подлага на тест? И защо никой друг от вида ти не го прави? Освен ако не прекалявам с този въпрос.
— Не, не — отвърна той. — Не прекаляваш, ни най-малко. Не, в името на мира! Ние поощряваме по-низшите създания да изучават нашия начин на живот, тъй като по този начин ще ги тласнем към първичната интелигентност. Отговорът на въпроса ти е простичък. Нямаше други диони на теста, защото моят вид са внимателно усъвършенствани, напълно лишени от агресия или насилие. Да дойдем и след това да се обучаваме за убийства, как, та това е немислимо!
— Не са ли някои от пилотите на дронове диони? — попитах.
— Имало е такива, но никога за дълго. Пилотите на дронове са почти винаги тенаси — обясни Мориумур, като използва името на една от водещите раси на Върховните, с които не се бях срещала. — Те притежават специална способност да се бият, но в процеса не стават емоционални. Останалите от нас са много миролюбиви.
— И въпреки това — отбелязах — лидерите на дионите нямат проблем да изпращат дронове, за да убият група неподготвени пилоти.
— Това… — Мориумур погледна към краката си, докато слизаха. — Това беше неочаквано. Сигурен съм, че официалните лица знаят какво правят. И са прави — няма смисъл в битка да се пращат лица, които ще избягат. Така че бе необходим някакъв екстремен тест, нали?
— За мен са група лицем… — започнах аз.
— Спенса — заговори Ем-бот в лицето ми. — Не съм специалист в предвиждането на социалните реакции на органичните, но няма да е добре да обидиш първия приятел дион, който си създала. Може да ни се наложи да научим нещо от него. — Едва преглътнах думите. Ем-бот сигурно беше прав.
— Та ти защо дойде на теста? — реших да попитам Мориумур. — Душата ти не е ли… как го каза? Лишена от агресия?
— Аз съм специален случай — отвърна той. — Роден съм със заложена агресия и трябва да се докажа. Дойдох тук в опит да го направя.
Най-сетне стигнахме до дъното на стълбите и влязохме в огромна стая с нисък таван. Ярки бели светлини осветяваха щандове като в кафене и маси; напомни ми за стола в база Висина, въпреки че миризмите… те бяха необичайни. Долових и познати — пържена храна, печен хляб, нещо подобно на канела. Но тези миризми бяха смесени с много странни. Кална вода. Горяща коса. Машинно масло ли беше това? Това беше зашеметяваща, объркваща стена от усещания, която ме спря още щом влязох.
— Какво ядеш? — попита Мориумур и посочи надписите по различните станции за сервиране. — Зелени растения на базата на въглерод, предполагам? Има минерални коктейли, но се съмнявам, че метаболизмът ти може да ги преработи. В далечния край има опашка за създадено в лаборатория месо. — Това изглежда го притесни, ако мога да преценя по начина, по който разкриви устни, намръщи се и оголи зъби.
— Ами… — опитах се да измисля как ще отговори Аланик.
— Вашият вид — подсказа на ухото ми Ем-бот, — се храни много подобно на човеците — но с повече ядки и по-малко месо. И никакво мляко.
— Сериозно? — прошепнах и тръгнах с Мориумур към опашката за зеленчуци. Посочих гърдите си. — Аланик има гърди. Те за какво са? За украшение ли?
— Никакво мляко от други същества, държа да уточня. За вашия вид е просто гнусно. Както и за мен, между другото. Ти изобщо спираш ли да мислиш колко странни течности вие органичните създания вадите от различните си отверстия?