— Не по-различни от онези, които понякога се изцвъркват от твоите отверстия, Ем-бот.
Последвах Мориумур на опашката и си взех салата от нещо подобно на ивички водорасли. Ем-бот ме увери, че е напълно подходящо и за физиологията ми, и за тази на Аланик. Докато си вземахме храната, забелязах, че останалите пилоти ни правят място.
Когато отидох да си взема вода, се наложи да се наместя между две горилоподобни извънземни, които дори не ме погледнаха, така че не мен гледаха другите и не се пазеха от мен. Беше Мориумур. Точно така, помислих си аз, докато си пиех водата и се опитвах да се промуша, за да се върна при него. Страхуват се от Мориумур. Представители на другите видове непрекъснато го стрелкаха с погледи, сякаш бяха подозрително настроени за присъствието на дион на място, резервирано за „по-низшите“ раси.
Тръгнах с подноса си към празната маса в ъгъла на стаята. Канелената миризма тук беше силна, но тъкмо когато се канех да седна, Мориумур ме хвана за ръката.
— Не тук! — изсъска. — Да не си луда?
Намръщих се и погледнах празната маса. Беше съвсем същата като другите. Мориумур ме отведе при друга празна маса и се настанихме.
Ангели небесни. Нямах представа какво става. Какво ѝ имаше на първата маса? Седнах напълно объркана. В най-скоро време трябваше да открадна хипердрайв, защото рано или късно щях да се прецакам.
— Та значи… — заговорих на Мориумур, докато похапвах салата. — Каза, че си жив от… ъъъ… два месеца.
— Да — потвърди той. — Ще се родя след три месеца като бебе, въпреки че ще запазя спомените, докато раста. Или… ами, надявам се да се родя след три месеца. Дали ще вляза в последния етап от процеса на раждане зависи от това дали семейството ми ще се съгласи, че личността ми е достатъчно добра, за да се прибави в рода им.
— Това е… Хм. — Беше много странно.
— Различно? — подхвърли Мориумур. — Знам, че това не е начинът, по който повечето видове постъпват.
— Не искам да те обидя — отвърнах предпазливо, — но, да, за мен е малко странно. Как работи? В момента два мозъка ли имаш?
— Да — имам по два от повечето вътрешни органи, — въпреки че допълнителните ръце и крака са били абсорбирани през процеса на пашкул, а мозъците на родителите ми са свързани засега като един.
Леле. На това му се казваше странен разговор.
— Ако нямаш нищо против — каза той, — ти имаш вид на раса, която използва сексуална репродукция, с два различни пола, мъжки и женски. — Когато кимнах, той продължи. — Това е едно от най-популярните биологически разрешения в галактиката, въпреки че никой не е сигурен защо е така. Може да се дължи на паралелна еволюция. Предпочитам теорията, че всички вие имате общи прародители някъде сред звездите, които използват сайтонични хиперскокове преди още да сте имали каменни оръжия.
Изпънах гръб.
— Сайтонични хиперскокове ли каза? — попитах, доколкото бе възможно невинно.
— А, ти сигурно не знаеш за тях! — отбеляза Мориумур. — Хората можели да осъществяват хиперскокове, като използвали умовете си. Било е много опасно, но за мен тази теория е много интересна и обяснява защо видовете от различни планети изглеждат подобни. Не си ли съгласна, че ще бъде вълнуващо, ако се докаже?
Кимнах. Може би щях да науча нещо за себе си тук.
— Питам се как са го правили. Знаеш ли нещо за процеса?
— Не — отвърна той. — Само онова, което четох в книгите — и предупреждението, че е опасно. В написаното много са внимавали да не споменават нищо специфично.
Гадост. Погледнах внимателно Мориумур и веднага забелязах — след като обърнах внимание — че лявата и дясната половини на лицето му имат различни черти. Двама наистина се бяха слели по някакъв начин и бяха създали Мориумур — личност, която бе по-голяма от повечето диони, които бяха виждала, но само с няколко сантиметра. Двойката сигурно бе изгубила много маса по време на… на превръщането в какавида.
Усетих, че съм го зяпнала, изчервих се и отново се наведох над салатата.
— Извинявай.
— Всичко е наред — разсмя се Мориумур. — Мога единствено да си представя колко странно изглежда — въпреки че за мен е странно, че толкова много видове се размножават по твоя начин без дори да изпробват личността на новото дете. Нямате никакъв шанс. Затова пък аз мога да общувам с роднините си и те ще решат дали това е моята версия, която ще харесат.
Нещо в това ме притесняваше.