— Ами ако не те харесат? Какво ще стане?
Мориумур се поколеба, след това побутна храната си.
— Тогава, след три месеца, влизам в какавидата и родителите ми ще решат, че не съм достатъчно добър. Тогава процесът се повтаря и аз излизам с друга личност. Роднините ще пробват и тази версия в продължение на пет месеца, докато най-сетне се установят на версия, която всички харесват.
— Това ми звучи опасно — заявих. — Не се обиждай, но не мисля, че последствията ми харесват. Семейството ти просто отхвърля личността, докато не се получи нещо, което те одобряват, така ли? Не мисля, че някой е щял да одобри мен.
— Не-дионите винаги казват такива неща — призна Мориумур и поизпъна гръб. — Само че този процес е създал за нас мирно общество с първична интелигентност. Така се старая повече да се докажа. — Той замахна към помещението, пълно с пилоти. — Това ме тласна към нещо екстремно. Както ти казах, тази версия на личността ми е малко… агресивна. Помислих си, какво ли ще стане, ако покажа на родителите си, че това е нещо хубаво? Може и да беше импулсивно, че се присъединих към поканата за пилоти, но след като ми остават едва три месеца, това ми се стори най-добрият начин да се докажа.
— Но нали… — понечих да възразя, след това млъкнах, когато забелязах, че някой нов е влязъл в стола. Всъщност, бяха група — около петдесет кицен, всеки по петнайсет сантиметра. Косматите създания пристигнаха при нашата маса, повечето в малки бели униформи във военноморски стил, пухкавите им опашки щръкнали отзад.
Потиснах усмивката си. Те изглежда бяха мощна космическа раса, която бе показала храброст и лоялност по време на боя. Само че… ангели небесни, бяха страшно сладки.
Спряха до празния стол край мен и неколцина вдигнаха стълба. Другите забързаха нагоре, след това поставиха друга стълба, която водеше към плота на масата. Най-сетне Хешо — все още облечен в официалните червени дрехи — се качи по стълбите и скочи на плота на масата. Вдигна лапичка към мен, свил пръсти в юмрук. Когато го видях отблизо, забелязах червени райета по бялата космата муцуна, цвят, който се виждаше и по краищата на дългите, заострени уши.
— Аланик от УрДейл! — рече той и яката за превод предаде дързък, дълбок глас. — Днес пируваме за нашата победа!
— Капитан Хешо от кицен! — отвърнах и повторих жеста със затворения юмрук. — Току-що ли пристигате на обяд?
— Ние си носим провизии, тук са — рече той. — Не можем да имаме доверие на стола на Върховните да осигури подходящи за нас храни.
Пристигна друг кицен с огромен стол, който постави на плота на масата, за да може Хешо да седне, а пухкавата опашка щръкна отзад. Други донесоха малка маса, поставиха я пред него и постлаха покривка.
— И така — заговори Хешо и погледна от мен към Мориумур. — Сега вече сме колеги, ние тримата, нали? Да сключим ли официален пакт за взаимна помощ и подкрепа?
Погледнах към Мориумур.
— Не бях мислила чак толкова задълбочено — признах.
— Ще ни трябват доверени съюзници, ако искаме да преживеем следващите задачи — продължи Хешо. — Ако трябва да съм напълно честен, не знам дали един дион в малкия ни флот ще допринесе за прогреса ни, или ще го възпрепятства.
— Вероятно ще го възпрепятства — отвърна Мориумур и погледна отново чинията си. — Отговорниците ще ме натискат много повече, отколкото представител на по-низша раса.
— Тогава кицен ще приветстват тези допълнителни трудности — заяви тържествено Хешо. — Може да докаже най-сетне, че сме достойни да станем пълноправни граждани на Върховенството.
— А имаме ли някаква представа какво ще стане оттук нататък? — попитах аз. — Нали издържахме теста?
— След това ще ни обучават как да се сражаваме с гробокопачи — отвърна Мориумур.
— Какво точно означава това? — попитах. Все още нямах представа в какво съм се забъркала.
— Трудно може да се каже — отвърна Хешо. — Не вярвам някой от нас да е очаквал днешния тест да се окаже чак толкова брутален. — Докато той говореше, друга група кицен пристигна с чинии гореща храна, която сложиха на масата на Хешо. Един в копринена роба наряза храната му и започна да го храни. Другите се заеха да сложат останалата храна върху седалките на няколко от другите столове на нашата маса.
— Върховните са странни — продължи Хешо, докато похапваше от мъничката си пържола. — Видните личности ще положат много старание да защитят безупречния и мирен живот на невинните, но щом излезете от границите на приличието, отмъщението им може да е бързо и брутално.
— Върховенството е мъдро — отбеляза Мориумур. — То е издържало векове, осигурявало е сигурност и благоденствие за милиарди създания.