Чакахме дълго, заповедите ни бяха да се задържим на позиция и да видим дали бойните кораби напредват. Те не приближиха. Изглежда онова, което бяха изпратени да направят, нямаше да се случи в близко бъдеще.
— Получих заповеди — обади се най-сетне Джорген. — Тези бойни кораби не дават вид да действат, така че отиваме да рапортуваме на Площадка Прима. Хайде.
Въздъхнах, след това обърнах кораба и се насочих към указаната площадка. Бях оцеляла след битката.
Сега идваше времето да ми покрещят.
3.
Ем-бот пресметна захода ни.
Останалите все още не се чувстваха комфортно около него. Компютърна програма, която можеше да мисли и да говори като човек? Бабчето, която е била още малко момиченце по времето, преди хората ни да се разбият на Метален рой — тя бе чувала за такива неща, но те са били забранени.
Независимо от всичко, Ем-бот представляваше предимство, което не можехме да пренебрегнем. Благодарение на неговите свръхефикасни пресмятания лесно можехме да проправим пътека през защитните платформи, които заобикаляха Метален рой, без помощта на математиците на ЗСД.
Внимателно поддържахме курса, който той беше изготвил, минавахме извън обсега на оръдейните установки на металните платформи с размерите на планински вериги. Забелязвах сенките на небостъргачи. Докато бях ученичка, всяка година имах задължителни часове по наследство — тогава виждахме снимки на старата земя, водеха ни при най-различни животни, които се отглеждаха в специални пещери. Знаех за живота там, за неща като небостъргачи, въпреки че приказките на бабчето за стари времена ми бяха много по-интересни от часовете по наследство.
Тези небостъргачи издаваха, че платформите около Метален рой са били обитаеми, както и планетата, но нещо ги беше разрушило преди векове.
Видът на всички платформи — които продължаваха чак до безкрайността — ме оставяше без дъх. Петдесетте ни кораба бяха като прашинки в сравнение с тях. Колко ли време е било нужно, за да се построи всичко това? Около сто хиляди човека живееха в мрежата от пещери, това бе нацията ни, пещерите на Дръзки. Истината обаче бе, че цялото население може да изчезне на една-единствена от платформите.
Получихме заповед да се спуснем. Насочих Ем-бот след останалите. Бавната скорост накара кораба ми да замърка.
Като се обърнах обратно към отломките, те ми заприличаха донякъде на колелата на странен часовник с неясна цел. Всяка платформа се завърташе, оръдията бяха готови да изпепелят всички — независимо дали бяха хора, или извънземни, — които се опитваха да се намесят. Тези черупки бяха причината да сме все още живи, затова не се оплаквах.
Корабите ни скоро подминаха най-близката до планетата черупка, която бе забележителна поради няколко причини. Най-очевидното беше, че на нея имаше хиляди масивни светлини, които грееха като прожектори, осветяваха части от планетата долу. Тези високо разположени светлини създаваха изкуствен цикъл от ден и нощ.
Вътрешната черупка бе в значително по-тежко състояние от външните и плачеше за ремонт. Огромни отломки прелитаха през космоса и се задържаха извън атмосферата. Всички тези остатъци от — както ние предполагахме — платформи бяха унищожени. Някои части се бяха снишили и след като изгубеха мощност, падаха на планетата.
В шлема ми пропука глас.
— Звездна ескадра — каза мъжки глас, — и ескадра Зиуанг. Адмирал Коб нареди да се приземите на платформа Прима. Останалите се насочете към повърхността за преразпределение.
Познах гласа на Риколфр, член на екипа на адмирала. Подчиних се, обърнах кораба в правилната посока. Тогава видях Метален рой пред себе си: синьо-сива сфера с ярка, примамлива атмосфера. Трийсет кораба от флота ни полетяха надолу към планетата.
Останалите от нас се задържахме извън атмосферата, подминахме няколко платформи, чиито светлини примигваха в приятелско синьо, вместо гневно червено като другите платформи. Благодарение на стелт качествата на Ем-бот успяхме да се приземим на една от тях и да хакнем системите ѝ. За щастие, протоколите за вътрешната сигурност на платформата правеха дребни изключения за хора, което даде глътка въздух на инженерите — колкото да си свършат работата.
След като приключиха, Родж и останалите инженери измислиха как да захранят с мощност някои от близките платформи и ни дадоха възможност да се възползваме и от тях. Засега работата ни обхващаше едва десет от хиляди, но началото беше обещаващо.