Те си имаха своето място и предназначение, но бяха твърде едри и тежки, така че нито летяха по-бързо от крелянските кораби, нито бяха по-маневрени от тях. Затова повечето пилоти летяха на клас Поко или клас Фреза, все кораби, които успешно следваха скоростните прихващачи на креляните.
Дори когато тренирахме на сравнително бързите Фреза, всеки завой — всяко задействане на бустера — ме караше да мисля как скорострелно откликваше Ем-бот. Затова започнах да се питам дали не бе настъпил моментът да разкажа на ЗСД за него. Той ме беше изоставил. Очевидно програмата му беше развалена. Така че имах пълното право да изпратя екип от инженери в пещерата, за да го разглобят.
Той бе просто машина. Защо тогава да не изпълня намеренията си?
Ти притежаваш свободна воля, бях му казала аз. Можеш сам да избираш…
— Внимавай, Пумпал! — предупреди ме Еф Ем и аз се стреснах. Бях се приближила прекалено много до нея. Ангели небесни, трябваше да внимавам как летя.
— Извинявай — отвърнах. Хрумна ми, че има недостатъци, когато си тренирал в симулатор, където можеш да се взривиш и отново да се включиш в битката. Изглежда бях придобила лоши навици, които можеха да се обърнат срещу мен сега, докато летяхме на истински кораби и имаше истински последствия.
Правихме сложни упражнения във формации от по трима, разменяхме местата си. Най-сетне Коб ни повика обратно в базата.
— Пумпал и Еф Ем — рече той, — и двете сте по-добри на малките кораби.
— Няма ли всички да сме по-добри на тях? — обади се Джорген. — От месеци тренираме на Поко.
— Не — отвърна Коб. — Ти, специално, ми се струва, че ще се справиш чудесно на един Ларго.
— Иска да ти каже, Джорген, че си бавен — отбеляза Еф Ем. — Нали така, Пумпал?
Изръмжах нещо в отговор, разсеяна от мисли за Ем-бот. И за Драйфа. И от спомените за очите, които бяха около мен, както Коб ме беше предупредил. И…
— И ангели небесни. — Събираше ми се прекалено много.
— На нея ѝ харесва, когато летя бавно — заяви Джорген и се насили да се изсмее. — По-лесно ѝ е да се разбие в мен, ако реши. — След толкова месеци, той все още помнеше случая, когато победих, като се разбих в него. Не казах нищо, защото се почувствах засрамена и разочарована.
Поехме обратно и колкото и да бе дразнещо, казаното от Джорген се оказа истина. Като командир, той можеше да ме засича и предизвиква.
— Пумпал — повика ме той. — Какво не е наред?
— Нищо.
— Не ти вярвам — отвърна той. — Ти пропусна супер възможност да ми се присмееш.
Истината бе… истината бе, че исках да говоря с него. Едва не го направих, но нещо ме възпря. Може би собствените ми страхове. Те ми попречиха да говоря с Дърдорко, когато разбрах за татко и не ми позволиха да споделя с Коб — чак досега — какво съм видяла.
Целият ми свят се рушеше около мен. А пък аз се борех отчаяно да го опазя, държах се за онова, на което преди разчитах — на самоувереността си. Така отчаяно ми се искаше да бъда онази, която бях преди, момичето, което поне се преструваше, че не ѝ пука от нищо.
Джорген прекъсна връзката и до Висина летяхме в пълно мълчание. Щом пристигнахме, съобщихме, че сме готови за приземяване и кацнахме.
— Добра работа свършихте днес — похвали ни Коб. — Имам позволение да ви дам допълнителен половин ден отпуск, за да се подготвите за завършването след две седмици.
Свалих си шлема и го подадох на жената от наземния екип, след това равнодушно я последвах по стълбата. Свалих защитния костюм и почти не погледнах Еф Ем, след това натъпках ръце в джобовете на гащеризона и тръгнах да обикалям територията на ЗСД.
Половин свободен ден. Какво да правя? Преди щях да се върна в пещерата, за да работя над Ем-бот, но сега вече не. Това бе приключило. Писах, за да кажа на Дърдорко — тайно — че първият полет се е получил, но не му съобщих, че корабът се е изключил. Притеснявах се, че той ще настоява да предадем Ем-бот на ЗСД.
Озовах се в овощната градина, точно пред стената на базата. Но притихналите дървета не ми предложиха обичайното спокойствие както преди. Вече не знаех какво искам, но определено не бяха дървета.
Забелязах малките хангари близо до овощната градина. Един беше отворен и в него се виждаше син автомобил и сянка, която се движеше около него, докато Джорген вадеше нещо от багажника.
Върви, настояваше нещо у мен. Върви поговори с него, с някого. Престани да се страхуваш.
Застанах пред гаража. Джорген затвори багажника, след това се стресна, изненадан, че ме вижда.