Носа се изсмя.
— Усещам болката ти, кадет.
Еф Ем докладва. Следвах аз. Звездната ескадра — онова, което бе останало от нея — днес летеше с Кошмар по време на техните маневри.
Не бях взела решение какво да правя с информацията, която научих от бабчето. Все още се измъчвах, бях изпълнена с несигурност. Засега обаче бях решила да постъпя както Джорген ми каза и да продължа да летя. Може би щях да избегна случилото се с татко, нали? Трябваше само да внимавам.
Следвах маневрите според инструкциите на командира на Кошмар и оставих познатите движения да ме разсеят. Беше хубаво да се върна в кораб клас Поко след няколко седмици тестови полети. Сякаш се бях настанила в познато кресло, което познава единствено отпечатъка на твоя задник.
Летяхме в разгърната формация — Джорген си партнираше с някой от ескадра Кошмар до височина 10к. Претърсвахме земята за останки, следи от кораби в прахта и всичко, което изглеждаше подозрително. Беше подобно на скаутските огледи по време на битка, но — ако изобщо бе възможно — бе дори по-монотонно.
— Неидентифицирани следи на 53-1-8008! — съобщи един от мъжете в ескадра Кошмар. — Трябва да…
— Коб ни предупреди за трик 8008 — заяви Джорген с незаинтересован глас. — Както и „напусни кораба“. И за „готови за инспекция“. Хубави номерца.
— Ангели небесни — възкликна един от другите пилоти. — Старият Коб изобщо не е забавен.
— Защото не иска да подмятате кадетите му ли? — засече го Джорген. — Би трябвало да внимаваме за следи от креляни, вместо да се занимаваме с недорасли шеги. Очаквах повече от вас, хора.
Погледнах през капака на кокпита към Еф Ем и тя поклати глава. О, Джорген.
— Досадник, а? — подхвърли един от пилотите. — Нямам никаква представа откъде си се сдобил с подобно име…
— Стига приказки — сряза го Носа и прекъсна индивидуалните канали. — Всички да се отправят към 53.8-702-45000. Домашният радар показва турбулентност в пояса от отломки над тази точка.
Разнесе се негодувание, което ми се стори любопитно. Представях си, че пилотите имат… повече тежест. Може би това се дължеше на влиянието на Джорген.
Полетяхме към посоченото място и пред нас забелязахме, че започват да падат отломки. Късове метал се сипеха, някои оставяха ярки следи от огън и дим, други — с подемни пръстени или все още заредени подемни камъни — се спускаха по-бавно. Внимателно приближихме към края на мястото, където падаха.
— Добре — рече Носа. — Би трябвало да покажем на кадетите маневри. Докато се оглеждаме за креляни, да си отваряме очите за отломките. Ако забележите добър подемен пръстен, маркирайте го с радио маяк за изтегляне. Блато и Музика, вие сте първи. Посока 83. Двама кадети да ви следват. Суши и Север, вие поемате 17, вземете Досадник. Може той да ви изнесе лекция за правилната процедура. Звездите са ми свидетел, че вие, дървеняци, имате нужда от подобно нещо.
Двете с Еф Ем последвахме пилотите, които много предпазливо и същевременно небрежно минаха през падащите отломки. Дори не използвахме светлинните копия. Блато — мъжът, който се опита да се бъзика одеве с Джорген — насочи няколко радио сигнала към огромен къс.
— Вашият командир винаги ли е такъв? — попита ни той. — Говори така, сякаш някой му е забил бастун отзад.
— Джорген е страхотен командир — сопнах се аз. — Недей да презираш човека единствено защото очаква да дадеш най-доброто от себе си.
— Да — намеси се Еф Ем, — ако се посветиш на някоя кауза, без значение дали е пълна с недостатъци или не, тогава трябва да се постараеш да си държиш на своето.
— Ангели небесни — ахна Блато. — Ти чуваш ли, Музика.
— Чувам разни джавкащи кутрета по линията — отвърна Музика. Гласът ѝ беше остър и пренебрежителен. — Те направо задушават кадетите ни. Така е, за съжаление.
— Трябва да внимавате — рекох и гневът ми се надигна. — Следващата седмица ще бъдем пълноправни пилоти и аз съм готова да се състезавам с вас за свалени врагове. Да ви видим дали ще ме надминете тогава.
Блато се изкиска.
— Значи няколко дни те делят от това да си пилот, а? Леле, колко сте пораснали. — Той натисна бустера и се шмугна сред падащите отломки, последван плътно от Музика. Двете с Еф Ем ги последвахме, наблюдавахме как Блато приближава един къс, след това използва светлинното си копие, за да се завърти около него.
Осъществи маневрата умело, макар да не беше нещо специално. След това заобиколи друг къс и го потегли за оглед. Музика го следваше, въпреки че не успя да уцели своя къс, тъй като се завъртя твърде рязко.
С Еф Ем ги следвахме на скромно разстояние, наблюдавахме ги, докато Еф Ем не ме потърси по пряката линия.