— Пумпал, струва ми се, че те се опитват да се перчат пред нас.
— Ами — отвърнах. — Това бяха основни маневри. Не е възможно да си мислят, че ще ни впечатлят с това…
Млъкнах, когато линията на Блато светна.
— На това му се казва улавяне със светлинно копие, деца. Може и да завършвате, но все още ви чака много за учене.
Погледнах към Еф Ем, неспособна да повярвам. Знаех, че повечето кадети насочват усилията си към близък бой и игра с деструкторите. Коб каза, че това било част от проблема на ЗСД, да обучават пилотите да постигат максимален брой свалени врагове, вместо умения в летенето. Но дори след като знаех това, останах потресена.
Тези пилоти наистина очакваха да изпитаме страхопочитание от маневри, на които Коб ни беше научил през първите седмици в пилотската школа.
— Две-четиринайсет? — обърнах се към Еф Ем. — С двойно завъртане накрая и ве-образно спускане?
— С удоволствие — отвърна тя и включи на свръхскорост.
Двете се изстреляхме напред и поехме в различни посоки около огромен отломък. Аз заобиколих втори горящ къс и се плъзнах под него, след това се насочих нагоре, право към небето, а подемният пръстен се изви назад. Минах между два големи къса и улових и двата преди да се завъртя около по-високия и да се гмурна надолу.
Еф Ем ме следваше плътно. Уцелих я със светлинното копие, след това се обърнах и включих на свръхскорост срещу нея. Двете много опитно се завъртяхме една около друга във въздуха и запазихме инерцията. Моите Грав капс заблестяха в мига, в който излязохме от маневрата.
След като изви, тя се насочи на изток, а аз на запад. И двете изтеглихме по един къс, след това се присъединихме към Блато и Музика.
Те не казаха нищо. Аз ги следвах в мълчание, ухилена, когато друга светлина на таблото заблестя.
— Вие двете търсите ли си ескадра, когато завършите? — попита Нос. — Имаме две свободни места.
— Ще видим — отвърна Еф Ем. — Аз може и да стана скаут. Животът в тази ескадра ми се струва скучничък.
— Вие двете перчехте ли се? — прозвуча гласът на Джорген по частната линия, докато се връщаше заедно с партньора си.
— Как може да си помислиш, че ще направим подобно нещо — попитах го аз.
— Пумпал — продължи той, — ти може и да си вързана за маса с осем счупени ребра и да си почти в делириум от висока температура и пак ще намериш начин останалите да изглеждат зле в сравнение с теб.
— Стига, де — ухилих се аз на този комплимент. — Повечето хора се представят зле. Аз просто си стоя отстрани и не им се пречкам.
Джорген се изкиска.
— При последното преминаване нещо проблесна горе. Може да е крелянин. Ще проверя дали Носа ще ни позволи да проверим.
— Хайде, пак се почва — обади се Еф Ем, — ще си останеш Досадник и никога не забравяш заповедите.
— Какъв ужасен пример — добавих аз.
Той се обади на Носа и започна да набира височина.
— Пумпал и Еф Ем, вие идвате с мен. Имаме позволение да се качим на 700к, за да огледаме. Бъдете много внимателни; не сме упражнявали много маневри при минимална атмосфера.
Изтребителите можеха, разбира се, да летят чудесно и без атмосфера, но това бе различен полет. Същевременно аз усетих, че ставам нервна, докато се изкачвахме все по-високо. Бе дори по-високо, отколкото се бях качвала с Ем-бот и все си мислех за случилото се, когато татко се е качил близо до пояса с отломки. Все още не знаех какво се е променило там горе, за да го накара да се обърне срещу колегите си.
Ангели небесни, може би трябваше да изостана. Само че сега вече бе малко късно, тъй като формите на металните късове над нас придобиха ясни очертания. С приближаването видях небесните светлини да се показват между отломките и усетих как ми се вие свят от необятността им. Все още бяхме на стотина километра от тях, а те вече изглеждаха огромни. Колко ли големи бяха?
Малко неуверено се опитах да проверя дали ще чуя гласовете на звездите по-добре, когато съм на тази височина. Съсредоточих се и чух слаби, неясни звуци да долитат отгоре. Само че нещо им пречеше, сякаш не ги допускаше.
Поясът отломки, помислих си аз. Той пречи. Татко бе станал предател, след като бе видял дупка в пояса, когато те са се подредили така, че той да има поглед към космоса. Дали пък не е излетял над пояса, за да се почувства свободен?
— Ето там — заговори Еф Ем и привлече вниманието ми към мисията ни. — На мое седем. Нещо голямо.
Светлината се промени и аз видях чудовищна сянка сред късовете боклуци. Беше нещо огромно, подобно на кутия, дори ми се стори познато…
— Това много прилича на корабостроителницата, в която последвах Нед — отбелязах.