— Именно — потвърди Джорген. — И е в ниска орбита. Може да падне след няколко дни, както е тръгнало. Може всички тези стари корабостроителници да са започнали да губят мощност.
— Което означава… — започна Еф Ем.
— Стотици подемни пръстени — довърши вместо нея Джорген. — Ако това нещо падне и успеем да се доберем до него, то ще преобрази ЗСД. Ще се обадя да докладвам.
Далечна светлина заблестя от едната страна на огромната корабостроителница.
— Това бяха деструктори — предупредих. — Нещо там горе стреля. Не се доближавай. — Изключих се, след това посегнах към личното си радио. — Ем-бот, ти видя ли това? Да имаш някаква представа по какво се стреля от корабостроителницата?
Мълчание.
Така. Ем-бот го нямаше.
— Моля те — прошепнах в радиото. — Имам нужда от теб.
Отново мълчание. Изчервих се, почувствах се като глупачка, след това оставих радиото на седалката, за да не подрънква върху таблото.
— Това е много любопитно, Джорген — говореше Коб, когато пуснах звука отново. — Тези изстрели с деструктори са най-вероятно изстреляни от отбранителните позиции на корабостроителницата — онази част, която падна миналия път, имаше такива, въпреки че мощността им беше изчерпана. Докладвай на Носа, а аз ще съобщя на командването. Ако това чудо падне, ще искаме да го спасим преди креляните да го унищожат.
— Коб — намесих се. — То продължава да стреля.
— Да — отвърна той. — Джорген вече каза.
— Въпросът е по какво стреля — не се сдържах.
Горе, над нас, множество черни точки се превърнаха в крелянски кораби, които изглежда са оглеждали периметъра около старата корабостроителница.
Сега обаче те ни видяха.
47.
Ние се изстреляхме нагоре.
— Следват ни креляни! — съобщи Джорген по радиото. — Повтарям. Пълна ескадра креляни, може би две — двайсет кораба — ни преследват.
— Какво направихте, тъпи кадетчета? — попита Носа.
Джорген не ни защити, както бих направила аз.
— Моля за извинение, господине — отвърна той вместо това. — Очаквам заповеди.
— Всеки от вас поема с двойка опитни пилоти. Ще ви сложа с…
— Господине — прекъсна го Джорген. — Предпочитам да летя с моята ескадра, ако позволите.
— Добре, добре — съгласи се Носа, след това изруга, когато креляните се спуснаха отгоре. — Просто останете живи. Ескадра Кошмар, до всички кораби, отбранителни маневри. Привлечете вниманието им и следете за животозаличаваща. Ескадра Буреносен прилив е на няколко километра; ще получим подкрепления съвсем скоро.
— Пумпал, ти поемаш върха — нареди Джорген и превключи на частния ни канал. — Чу заповедта. Никакво перчене, никакво преследване. Преминаваш в отбрана, докато пристигнат подкрепленията.
— Разбрано — отвърнах и Еф Ем също потвърди. Подредихме се като триъгълник и петима креляни незабавно се отправиха в нашата посока.
Аз насочих всички ни на по-ниско, след това направих завой, като използвах огромен къс. Завъртяхме се около него, след това се върнахме и се озовахме в средата на креляните, които се опитваха да ни последват. Те се пръснаха.
— На това ли му казваш отбранителни маневри, Пумпал — попита Джорген.
— Да не би да съм стреляла?
— Канеше се.
Отдръпнах пръст от спусъка. Този ми развали кефа.
Светлината над нас помръкна и затрептя, когато започна нощният цикъл. Моят капак даваше доста добра видимост на тъмно, за да освети бойното поле, но някакъв мрак се спусна над мен — а мракът бе прорязван от червени деструктори и блясъка на бустери.
Тримата останахме заедно, извивахме, избягвахме врага през хаоса, докато чакахме ескадра Бурен прилив да пристигне.
— Очакваме още две ескадри подкрепления — съобщи Джорген. — Чакат в случай че на някой от късовете ни чакат врагове. Скоро ще станем много. Дотогава продължаваме с отбранителни маневри.
Ние потвърдихме и Еф Ем застана на върха. За съжаление, тъкмо когато заемаше позиция, група креляни започна да ни обстрелва. Отбранителните ни маневри запратиха Джорген в една посока, а Еф Ем в друга.
Стиснах зъби и последвах Джорген, докато включвахме на свръхскорост и завихме около един падащ къс, последвахме двамата креляни, които бяха на опашката на Еф Ем. Около нея блестяха деструктори, докато тя извиваше, и пое поне две попадения върху щита си.
— Еф Ем, дясно по мой сигнал! — извика Джорген. — Пумпал, готова ли си?
Ние се подчинихме, движехме се като добре смазана машина. Еф Ем направи завой около отломък, докато ние с Джорген изпълнихме завъртания, за да се окажем странично пред нея и да пресечем пътя ѝ. Изостанах, когато Джорген включи ОМП и тогава стрелях, уцелих един крелянин и се устремих със завъртане надолу. Останалият се отдели от нас, избяга.