Улових Джорген със светлинното си копие и използвахме инерцията си, за да поемем след Еф Ем, която намали и зае позиция при нас. След това двете заехме защитна позиция от двете страни на Джорген, които бързо превключи щита си.
Всичко приключи преди да имам време да помисля за онова, което току-що бяхме направили. Безкрайните часове практика бяха превърнали всичко във втора природа. Воините победители първо печелят победа и едва след това тръгват на война, е казал Сун Дзъ. Едва сега започвах да разбирам какво е имал предвид.
Доколкото можах да преценя от битката, броят ни беше почти същият като на креляните, към които се присъединиха още кораби отгоре. В този момент ми се прииска да се оттегля, но останах във формацията, избягвах крелянския огън и отвеждах техни групи изтребители на трудни гонитби сред хаоса на битката.
Съсредоточих се, докато с периферното си зрение не забелязах нещо. Един по-голям кораб, точно зад бавно спускащ се отломък. Не се бях озъртала специално, просто мозъкът ми — обучен и опитен — го бе забелязал.
— Това не е ли животозаличаваща? — попитах другите.
— Ангели небесни — възкликна Джорген. — До командването, имаме животозаличаваща. 53.1-689-1200 се спуска заедно с елипсовиден къс, който маркирам в момента с радио сигнал.
— Потвърдено — отвърна студен глас. Самата Железен юмрук. Тя рядко разговаряше директно с нас, въпреки че често слушаше размяната на реплики. — Оттеглете се от тази позиция, дръжте се така, сякаш не сте забелязали нищо.
— Адмирале! — обадих се аз. — Мога да отбележа попадение, а сме извън границата, отвъд която е опасно за Висина. Позволете да го сваля.
— Не, кадет — отсече Железен юмрук. — Оттеглете се.
Спомените ми се върнаха към деня, в който загина Бим. Ръката ми се вдърви на контролната сфера, но аз я отдръпнах със сила и последвах Джорген и Еф Ем далече от животозаличаващата.
Оказа се изненадващо трудно. Сякаш корабът ми държеше да не изпълни командата.
— Браво, Пумпал — обади се Коб по частната линия. — У теб има страст. Сега показваш въздържание. Ще направим от теб първокласен пилот.
— Благодаря, господине — отвърнах. — Само че животозаличаващата…
— Железен юмрук знае какво прави.
Ние се оттеглихме и други ескадри получиха заповед да се качат високо в небето. Бойното поле промени формата си, когато животозаличаващата — на пръв поглед пренебрегната — се спусна по-близо до земята и се насочи към Висина. Аз я проследих нервно, докато четири аса от ескадра Бурен прилив се отделиха и поеха след нея. Щяха да я отдалечат максимално далече от главната битка, за да защитят останалите от нас, в случай че бомбата детонира. Ако те не успееха, тогава очакваните подкрепления щяха да прихванат животозаличаващата.
Нашето трио се сдоби с опашки, затова трябваше да лавирам, за да избегна огъня. Цяла глутница креляни ме последваха, но секунда по-късно Джорген и Еф Ем се намесиха и ги откъснаха от мен. Еф Ем дори отбеляза попадение, проби щита дори без ОМП.
— Супер — възхитих се аз от неочакваната, наситена експлозия. — И ти благодаря.
В далечината асовете бяха привлекли вниманието на животозаличаващата. Също както преди, когато Бим беше жив, група по-малки кораби се отделиха от бомбардировача, за да го защитят.
— Коб — заговорих. — Научи ли нещо за корабите, които пътуват заедно с животозалнчаващата?
— Не много — отвърна Коб. — Това е ново поведение, но напоследък придружават всички бомбардировачи. Асовете ще се справят с тях. Ти гледай своята ескадра, Пумпал.
— Добре, господине.
Все още не можех да търпя да наблюдавам битката за животозаличаващата. Ако тя гръмнеше, трябваше да сме готови да включим на свръхскорост преди да последват експлозиите. Затова бях облекчена, когато най-сетне животозаличаващата и ескортът ѝ се заизкачваха в небето, оттеглиха се. Асовете ги последваха, но накрая оставиха бомбардировача да избяга там, откъдето бе дошъл. Усмихнах се.
— Мейдей! — разнесе се глас по общата линия. — Тук Блато. Щитове дезактивирани. Партньор свален. Моля ви. Отговорете!
— 55.5-699-4000! — откликна Еф Ем и аз погледнах към координатите, забелязах Поко изпаднал в затруднение. Зад него се стелеше пушек, той се бе устремил навън, далече от главната битка. Четирима креляни го следваха. Най-добрият начин да бъдеш убит е като им позволиш да те изолират, но Блато очевидно нямаше друг избор.
— Тук Звездна ескадра, Блато — разбра веднага Джорген. — С теб сме. Дръж се и се опитай да завиеш наляво.
Ние се стрелнахме след него и открихме масирана стрелба по команда на Джорген. Деструкторният ни огън не свали нито един вражески кораб, но поне накара повечето да се пръснат. Три поеха наляво, като по този начин щяха да пресекат пътя на Блато. Джорген пое след тях и Еф Ем го последва.