— Все още имаш един на опашката — предупредих. — Аз ще се заема.
— Добре — рече Джорген след кратко колебание. Той очевидно мразеше да се отделя от ескадрата си.
Заех позиция зад кораба. Блато правеше откачени маневри — необмислени, — за да избегне пряко попадение.
— Свали го! — изкрещя той. — Моля те, свали го. Просто го свали!
Отчаяние, крайно притеснение — все реакции, които не бях очаквала от опитен пилот. Той, разбира се, изглеждаше млад. Трябваше да се сетя по-рано, но сега осъзнах, че вероятно е завършил точно преди мен. Може би шест месеца по-рано или пък година, въпреки това си оставаше момче на осемнайсет.
След мен поеха две опашки, които се съсредоточиха над мен. Ангели небесни. Досега Блато водеше преследването и щеше да е трудно да му се осигури допълнителна помощ. Не смеех да включа ОМП, тъй като около мен валеше огън с деструктори — но крелянинът пред мен все още беше с вдигнат щит.
Стиснах зъби, след това включих на свръхскорост. Джи форсът ме притисна на седалката и аз се приближих до крелянина, лепнах се на опашката му и едва следвах движенията му. Бях на Маг-3 и при тази скорост щеше да ми бъде безкрайно трудно да контролирам маневрите.
Само още секунда…
Приближих се максимално и улових крелянски кораб със светлинното си копие. След това се обърнах и изтеглих врага настрани от курса на Блато.
Кокпитът трепереше около мен, когато заловеният крелянин се отправи в друга посока, съпротивляваше се, изпрати и двама ни в неконтролируемо падане.
Опашките поеха след нас и концентрираха огъня си върху мен. Те изобщо не се интересуваха дали няма да уцелят кораба, който държах със светлинното копие; креляните никога не се интересуваха от това.
Погълна ме вълна от огън, който попадаше върху щита ми и сваляше мощността му. Крелянският кораб на светлинното ми копие избухна поразен от колегите си и аз бях принудена да поема рязко нагоре на пълна свръхскорост, за да им избягам.
Това бе крайно рискован ход. Грав кап се изключи, а джи форсът ми подейства като ритник в лицето. Лепна ме за седалката, изтласка кръвта в краката ми. Защитният ми костюм ме притисна, лепна се за кожата ми и аз започнах да правя упражненията за дишане, както бях научена.
Краищата на зрителното ми поле почерняха.
На конзолите ми заблестяха лампички.
Щитът ми беше паднал.
Изключих подемния пръстен, завъртях се на оста си, след това включих на светлинна скорост право надолу. Грав кап успя да поеме част от натиска, но човешкото тяло просто не е създадено да се справя с подобни резки обрати. Прилоша ми, едва не повърнах, когато минах през средата на крелянската формация.
Ръцете ми трепереха на контрола, този път пред погледа ми стана червено. Повечето креляни не откликнаха навреме, но един от тях — един кораб — успя да се завърти на оста си също като мен.
Съсредоточи се, след това стреля.
На крилото ми нещо блесна; чу се експлозия.
Бяха ме уцелили.
От конзолата изригнаха писукания. Заблестяха светлини. Контролната ми сфера неочаквано престана да реагира, не правеше нищо, когато се опитвах да маневрирам.
Кокпитът се разтресе, светът се завъртя, когато корабът ми пое по спирала надолу.
— Пумпал! — незнайно как чух гласа на Джорген над пиукането.
— Катапултирай, Пумпал! Падаш!
Катапултирай.
Не би трябвало да можеш да мислиш в подобни моменти. Всичко трябваше да се случи в миг. Независимо от това, тази секунда сякаш застина във времето.
Ръката ми увисна над лоста между краката.
Светът се въртеше и размазваше. Крилото ми го нямаше. Корабът ми гореше, подемният пръстен не реагираше.
Последва миг на застой между живота и смъртта.
А образът на Драйфа беше в главата ми. Храбра до самия край. Не беше страхливка.
Нямаше да катапултирам. Можех да сваля кораба на земята! Не бях СТРАХЛИВКА! Не се страхувах да умра.
И какво ще им направиш по този начин, запита глас в мен, ако загинеш? Как щеше да подейства смъртта ми на ескадрата? Как щеше да подейства на Коб, на мама?
Изпищях, стиснах ръчката и дръпнах с всички сили. Капакът ми експлодира и седалката ми се изстреля нагоре.
Събудих се и около мен цареше тишина.
Усетих… вятър, който галеше лицето ми. Седалката ми лежеше на прашната земя, а аз гледах небето. Парашутът потръпваше зад мен; чух как вятърът си играе с него.