— Радио техниците потвърдиха ли съществуването на корабостроителницата, която скаутите забелязаха тази вечер?
Риколфр ѝ подаде лист.
— Твърде далече е за традиционните скенери, но успяхме да изпратим горе научен кораб, който да огледа от безопасно разстояние. Корабостроителницата е там, учените са оптимисти. Ако е като предишната — и ако успеем да я опазим от креляните, — ще се сдобием със стотици подемни пръстени.
Тя кимна, докато четеше статистиката.
— Орбитата пада бързо, госпожо — отбеляза Риколфр. — Старата корабостроителница изглежда има сериозен недостиг на мощност. Учените предполагат, че оръдията ѝ за обекти на близко разстояние ще престанат да стрелят до два дена, приблизително по времето, когато ще достигне атмосферата. Креляните със сигурност ще се опитат да слязат и да я унищожат.
— Значи трябва да предотвратим подобна възможност — рече Джуди. — Нещо друго, което трябва да знам?
— При толкова много лидери, госпожо, ми намирисва на засада. Бъдете подготвена.
Тя кимна, доби изражението на политик и влезе в малката стая, последвана от Риколфр. Чакаха я едни от най-влиятелните хора от долните пещери, всички облечени във военни униформи, със значки, свидетелство за заслугите им.
— Дами и господа — започна тя, — радвам се да видя, че проявявате такъв интерес към…
— Спестете ни любезностите, Железен юмрук — прекъсна я Алджърнън Уейт — бащата на младия Джорген. Стегнатият мъж с посивяла коса бе седнал начело на конферентната маса, точно срещу Джуди. — Вие изгубихте нови кораби тази вечер.
— Успешно отблъснахме животозаличаваща, отбелязахме значителна победа над…
— Вие забивате ЗСД в земята — натърти Уейт.
— По време на управлението ви — добави Юкрит, — резервът ни от кораби падна възмутително ниско. Чувам, че счупени изтребители просто си стоят в хангарите, тъй като за тях няма резервни части.
— Да не говорим, че смъртността сред пилотите е страшна — отбеляза Валда Мендес. Тя бе дребничка жена, мургава. Навремето Железен юмрук бе летяла с нея. — Искаме да знаем какъв е планът ви да изтеглите ЗСД от спиралата, по която пропада.
Няма да е зле, помисли си Джуди, ако престанете да ми отмъквате най-добрите пилоти. Валда изобщо не се срамуваше, че е откраднала сина си от ЗСД, за да не участва в битки.
Само че Джуди не можеше да каже това. Не можеше да обясни колко са отчаяни всички в ЗСД, след като най-добрите адмирали и командири са мъртви. Не можеше да обясни как е предвидила това още преди години и всичките ѝ опити и усилия не бяха спрели падението. Не можеше да обясни, че хората ѝ са изтощени от работа, че моралът се срива след толкова много загуби и смъртта на пилотите.
Не можеше да каже нито едно от тези неща, макар да бяха истина, защото те не бяха никакво извинение. Работата ѝ бе да намери разрешение. Да сътвори чудо.
Тя вдигна листовете, които Риколфр ѝ беше дал.
— Законът на Ланчестър — рече тя. — Знаете ли за него?
— Еднакви армии войници с еднакви умения ще си нанесат еднакви загуби — отвърна Уейт. — Колкото по-голяма е липсата на баланс във войската, толкова по-диспропорционално ще бъдат разпределени загубите. Накратко, колкото по-многобройни сме от врага, толкова по-малко загуби ще нанесат войниците им.
— Колкото по-голям е броят на войниците — уточни Валда, — толкова по-малко хора ще изгубиш.
Джуди подаде листа на групата.
— Това — рече тя, — е доклад от скаутите — с първоначален научен анализ — огромен къс, който ще падне след два дена. Креляните никога не изпращат повече от сто кораба — но ако успеем да спасим тази корабостроителница, ще имаме напредък.
— Стотици подемни пръстени — отбеляза Валда, докато четеше доклада. — Мислиш ли, че ще успеете да се справите? Да спасим това?
— Мисля, че нямаме друг избор — отвърна Джуди. — Докато не се сдобием с повече кораби от креляните, ще водим война, в която губим. Ако успеем да ги спрем да разрушат корабостроителницата, докато пада, може би се нуждаем тъкмо от това.
— В доклада се казва, че ще падне в деня на дипломирането — изсумтя Юкрит. — По всичко личи, че церемонията ще бъде кратка.
— Да сме наясно — обади се Уейт. — Айвънс, какво предлагате?
— Ние задължително трябва да хванем този отломък — подчерта Джуди. — Трябва да сме готови да хвърлим всичко, с което разполагаме, за да го защитим. Щом започне да пада и оръдията за близост останат без мощност, трябва да унищожим всички крелянски кораби, които се опитат да се доближат до корабостроителницата.