— Смело — отбеляза Юкрит.
— Те няма лесно да ни оставят този къс — намеси се Риколфр и погледна присъстващите. — Ако не се оттеглят, няма да можем да се оттеглим и ние. Накрая ще се окаже, че участваме в битка, където всеки кораб е от значение. Ако изгубим, това ще ни унищожи.
— Ще бъде втора Битка за Висина — рече тихо Уейт. — Всичко или нищо.
— Аз участвах в Битката за Висина — напомни им Железен юмрук. — И много добре знам какви са рисковете. Честно казано обаче, нямаме други възможности. Или се пробваме, или губим завинаги. Мога ли да разчитам на подкрепата ви за това предложение?
Лидерите кимнаха един след друг. Те знаеха, че казаното от нея е вярно. Времето да действат бе, когато все още имаха възможност за победа.
Бяха съгласни.
Звездите да ни закрилят, помисли си Джуди.
48.
Присъствах на завършването.
Бях сред публиката, заедно с останалите, на парадния плац до парка със статуите в база Висина.
На дървена сцена Железен юмрук сложи на всеки значка, символ за постигнатия успех. Бях в края на малкото множество, сред неколцина други с кадетски значки. Хора, които бяха отпаднали също като мен. Тъй като не можехме да летим, значките ни даваха достъп до асансьорите, когато искахме, и ни канеха на подобни събития. Получих писмо от Железен юмрук.
Чувствата ми бяха сложни, докато наблюдавах как Джорген и Еф Ем получават значките си. Много се гордеех с тях. Също така силно им завиждах и същевременно изпитвах безсрамно облекчение. Не знаех дали може да ми се има доверие, ако сега бях изправена там отпред. Случилото се разреши проблема. Нямаше нужда да решавам аз.
Дълбоко в сърцето си усещах как светът ми се срива. Никога нямаше да летя отново. Можех ли да живея с тази мисъл?
Джорген и Еф Ем отдадоха чест с ръце в ръкавици и нови, колосани бели униформи. Ръкоплясках заедно с останалите на осмината завършващи, но не спирах да си мисля, че през изминалите четири месеца сме изгубили поне три пъти повече кораби от завършващите. До много скоро един добър пилот в ЗСД можеше да лети в продължение на пет години, сваляше двайсетина от враговете и се пенсионираше, отиваше да пилотира търговски самолети. Само че броят на загинали и убити растеше все повече и повече и все по-малко пилоти издържаха пет години.
Креляните побеждаваха. Бавно, но сигурно.
Железен юмрук пристъпи напред и заговори.
— Нормално, вие очаквате да изнеса дълга реч. Това се е превърнало почти в традиция. Днес обаче ни предстои важна информация, затова ще се огранича до няколко думи. Хората зад мен са най-добрите. Те са нашата гордост, символът на нашата дързост. Няма да се крием. Няма да сведем глава. Ще потърсим дома си сред звездите и началото е днес.
Последваха нови аплодисменти и аз разбрах — от разговорите около мен, — че тази кратка реч е крайно необичайна. На масата от дясната ни страна поставиха напитки и адмиралът и командният ѝ състав си тръгнаха, без да останат с гостите. Още по-странно бе, че новите пилоти я последваха.
Проточих врат и видях ескадра изтребители да излитат от близка площадка. Да не би да имаше сблъсък? Наистина ли имаха нужда от всички завършили? След като прекарах последните няколко дни с мама и бабчето, нямах търпение да се видя с Джорген и Еф Ем.
В далечината се чу тътен, когато изтребителите се отдалечиха на безопасно разстояние от базата, след това включиха на свръхскорост и ускориха отвъд слуховата бариера. Човек, застанал наблизо, отбеляза, че важните лидери — включително онези, чиито деца завършваха днес — не присъстват на тържеството. Очевидно нещо се случваше.
Направих крачка към площадката за излитане, след това натъпках ръце в джобовете на гащеризона. Обърнах се, готова да си тръгна, но се спрях. Коб бе застанал наблизо, стискаше бастун със златна дръжка. Странно; никога не го бях виждала с бастун.
Дори в колосаната бяла униформа изглеждаше стар като брулена от ветрищата скала в прахта. Отдадох чест. Не намерих сили да се изправя пред него, пред когото и да било, след като ме свалиха.
Той не отвърна. Закуцука към мен, след това ме огледа цялата.
— Ще се борим срещу това.
— Защо? — попитах, но така и не свалих ръка.
— Свали си ръката, момиче. Беше точно преди дипломирането. Мога да настоявам поне да ти бъде дадена значка на пълноправен пилот като на Артуро.
— Аз никога няма да летя, така че какво значение има?
— Значката на пълноправен пилот означава много в Огнен рай.
— Никога не съм искала значката — отвърнах. Погледнах над рамото му, когато друга ескадра се вдигна във въздуха. — Какво става?
— Корабостроителницата, която ти забеляза, пада от орбита днес. Адмиралът е твърдо решена да я спаси и ако спечели тази битка ще има стотици нови места за пилоти — повече, отколкото можем да напълним.