— Сериозно? — попита Нед. — А повикаха ли те да участваш в тази битка, уважаеми господин пълноправен пилот?
Артуро се изчерви. Едва сега забелязах, че не носи пилотската си значка. Почти всички бяха с техните на този ден — независимо дали бяха в униформа или не.
От радиото се разнесе бърборене и Артуро бързо намали, след това продължи напред, докато не попадна на канал с твърд женски глас.
— Готово — съобщи той. — Събранието следи канала. Трябва да има точно обяснение на битката за правителствените лица, а не цензурираната версия като за хората в Огнен рай.
Настанихме се, докато жената по радиото говореше.
— С потеглянето на ескадра Бръшлян имаме единайсет ескадри във въздуха и пет скаутски екипа от по трима човека. Дано Светците и Северната звезда ни закрилят в този ден, докато представителите на Дръзки водят битка.
Нед подсвирна.
— Единайсет? Имаме ли толкова много ескадри?
— Очевидно — отвърна Артуро. — Сериозно, Нед. Ти някога мислиш ли преди да приказваш?
— Не-е-е! — Той отпи шумно от зелената си газирана напитка.
— Мъж, който казва, каквото мисли — рече замислено Кималин, — е мъж, който има какво да каже.
— Обикновено поддържаме дванайсет ескадри — обясни Артуро. — Четири дежурни и в готовност да излетят с един или двама, които патрулират във въздуха. Четири други са в готовност да бъдат повикани. Още четири са резервите, които са защитени в дълбоките пещери. В миналото сме се опитвали всяка ескадра да е с по десет кораба, но напоследък бройката е спаднала на единайсет ескадри като повечето са само с по около седем изтребителя.
— Осемдесет и седем смели пилоти — продължи говорителката, се отправят на бой с креляните, за да спасят отломък. Победата ще даде на нашата страна безпрецедентна слава и трофеи!
Гласът ѝ беше същият като на говорителките, които слушахме долу. Силен, но монотонен — сякаш четеше страниците, които ѝ бяха дадени.
— Това е твърде безлично — заявих. — Може ли да чуем истинските разговори? Ще го настроиш ли на честотите на пилотите?
Артуро погледна другите. Нед сви рамене, но Кималин кимна. Затова Артуро намали звука още повече.
— Не би трябвало да ги слушаме — рече тихо той. — Само че какво ще ни направят? Ще ни изритат от ЗСД ли?
Той въртя едно от копчетата, докато не попадна на канала на командира. Нито едно радио в Огнен рай нямаше да може да декриптира какво казват, но очевидно семейството на Артуро бе достатъчно влиятелно и имаше радио с декодер.
— Идват — заяви непознат глас. — Ангели небесни. Толкова са много.
— Съобщи броя — нареди Железен юмрук. — Колко ескадри? Колко кораба?
— Докладват скаутите. — Познах гласа — беше Плащ. Тя бе от скаутите, които бяха участвали в битка редом с нас и преди. — Ще ви съобщим броя, адмирале.
— Всички активни ескадри — продължи Железен юмрук, — останете в готовност, докато не получим броя на противника. Командване полети, край.
Притеглих стола си напред, заслушах се в разговорите — опитвах се да си представя битката. Друг скаут описа падащата корабостроителница. Тя представляваше огромна, древна метална конструкция със зейнали дупки и плетеница от коридори.
Скаутите съобщиха бройката. Първата вълна креляни бяха петдесет, последвани от още толкова. Врагът знаеше колко е важна тази битка. Бяха изпратили всичките си кораби; бяха точно толкова изпълнени с решителност, колкото и ние.
— Сто кораба — подсвирна тихо Нед. — Каква битка само ще се развихри… — Стори ми се замислен; може би помнеше как се измъквахме през недрата на първата корабостроителница.
— Това е, стремят се към победа — отбеляза Железен юмрук. — Ескадра Бурен прилив, Валкирия, Волфрам, искам да осигурите прикриващ огън. Вътрешни ескадри, дръжте креляните далече от корабостроителницата. Не им позволявайте да детонират бомба върху нея!
Щурмовите командири потвърдиха, че са наясно със заповедта. Затворих очи и си представих рояка изтребители, изстрелите с деструктори. Бойното поле беше сравнително открито, с малко отломки, освен огромната корабостроителница.
Пръстите ми започнаха да описват движенията, сякаш пилотирах кораб. Усещах го. Потреперването на кокпита, нахлуването на въздуха, ръмженето на бустера…
Светци и звезди. Това щеше да ми липсва безкрайно много.
— Това е бомбардировач — съобщи един от командирите. — Имам потвърждение от три кораба.
— Скаутите потвърждават — обади се Плащ. — И ние го виждаме. Командване, бомбардировачът се насочва към корабостроителницата. Носи животозаличаваща.