— Отблъснете го! — нареди Железен юмрук. — Спасяването на отломъка е задача от първостепенно значение.
— Слушам, госпожо — отвърна един от командирите. — Потвърждавам. Отблъскваме, дори това да означава да изтласкаме бомбардировача към Висина.
По линията се възцари мълчание.
— Ще бъдат необходими два или повече часа при скоростта на бомбардировач, за да достигне Висина — отвърна Железен юмрук. — Ще имаме време да ги спрем преди това. Заповедта остава.
— Два часа ли? — обади се Нед. — Значи са много по-далече, отколкото предполагах.
— Бомбардировачите са два пъти по-бавни от Поко — обясни Артуро. — Корабостроителницата е на около час от нас — приблизително времето, необходимо на силите ни да излязат. Връзва се, ако помислиш малко и пресметнеш.
— Че защо да го правя? — учуди се Нед. — Нали ти ще свършиш трудната работа вместо мен?
— Някой от вас не е ли… нетърпелив и притеснен? — попита Кималин.
— Казаха, че има животозаличаваща и по всяка вероятност се е отправила към нас — отвърна Артуро. — Така че, да.
— Не говоря за това — погледна ме Кималин. — Ние просто си седим тук и слушаме.
— Би трябвало да сме горе — промълвих. — Това е. Битка като битката за Висина. Те имат нужда от всички… а ние сме тук. Слушаме. И пием освежаващи напитки.
— Вдигнали са всички кораби годни за бой — обясни Артуро. — Ако бяхме в ЗСД, щяхме да седим там и да слушаме какво става.
— Пред мен е — обади се един от командирите. — Потвърждавам, бомбардировачът се отклони от обекта за спасяване. Но, адмирале, той се опитва да си проправи път към Висина.
— Този бомбардировач е бърз — предупреди Плащ. — По-бърз от повечето.
— Скаути — заговори Железен юмрук, — пресрещнете го. Останалите, не се разсейвайте. Останете при корабостроителницата! Това може да е примамка.
— Останах с три кораба — оплака се командир. — Искам подкрепление. Те ни налитат отвсякъде, командване. Ангели небесни, това…
Мълчание.
— Командир на Валкирия свален — докладва някой друг. — Ще поема останалите им кораби. Командване, тук направо ни смилат.
— Всички кораби — заговори отново Железен юмрук, — пълна офанзива. Отблъснете ги. Не им позволявайте да се доберат до корабостроителницата.
— Слушам, господине — разнесе се хор от гласовете на командирите.
Битката продължи известно време и ние слушахме напрегнато. Не само защото пилотите умираха, докато се опитваха да опазят корабостроителницата, ами защото с всеки момент от битката, бомбардировачът се доближаваше все повече до Висина.
— Скаути — обади се най-сетне Железен юмрук. — Новини за животозаличаващата?
— Все още е във въздуха, госпожо! — докладва Плащ. — Само че бомбардировачът е добре защитен. Десет кораба.
— Разбрано — отвърна Железен юмрук.
— Госпожо! — повика я Плащ. — Лети по-бързо от обичайната скорост за бомбардировач. И току-що ускори. Ако не внимаваме, ще се добере до обхвата на Висина.
— Отблъснете ги — нареди Железен юмрук.
— Само скаути ли?
— Да — потвърди тя.
Чувствах се напълно безсилна. Бях точно като дете, което слуша разкази за война, главата ми пълна с драма и вълнение — величие и убийства. Днес обаче, долавях напрежението в гласовете, докато командирите наблюдаваха как приятелите им умират. Чувах експлозии по канала и всеки път трепвах.
Джорген и Еф Ем бяха някъде там. Трябваше да им помагам. Да ги защитавам.
Затворих очи. Не че исках, просто направих упражнението на бабчето, представих си как се нося сред звездите. Слушах ти. Устремявах се…
Десетина точки бяла светлина се показаха зад затворените ми клепачи. След това станаха стотици. Усетих вниманието на нещо огромно, нещо ужасно, което се обръща към мен.
Ахнах и отворих очи. Светлинките изчезнаха, но сърцето ми блъскаше в ушите и мислех единствено за усещането, когато разни неща ме виждаха. Неестествени неща. Омразни неща.
Когато най-сетне успях да върна вниманието си към битката, Плащ докладва за огнен конфликт с охранителните изтребители на животозаличаващата. Артуро премести малко честотата и попадна на техен разговор — дванайсет скаути се бяха обединили в една ескадра за битката.
Артуро прескачаше между канала на скаутите и този на командирите. Битките върлуваха, но най-сетне дойдоха добри новини.
— Бомбардировачът унищожен! — докладва Плащ. — Животозаличаващата бомба пада свободно към земята. Всички скаути, изтеглете се! Свръхскорост! Незабавно! — Каналът пропука и зашумя.
Чакахме нетърпеливо. Стори ми се, че чух поредица от три експлозии — дори бях сигурна, че ги чух — които отекнаха в далечината. Ангели небесни. Беше толкова близо до Висина.