— Плащ? — повика я Железен юмрук. — Добра работа.
— Мъртва е — съобщи тих глас по линията. Беше Еф Ем. — Тук позивна: Еф Ем. Плащ загина в експлозията. Останахме… госпожо, останахме само трима от ескадрата на скаутите. Останалите загинаха в боя.
— Потвърдено — каза Железен юмрук. — Дано звездите приемат душите им.
— Да се… да се връщаме ли в битката? — попита Еф Ем.
— Да.
— Добре. — Тя ми се стори потресена.
Погледнах безсилно другите. Трябваше да има нещо, което можехме да направим.
— Артуро — започнах, — семейството ти няма ли частни самолети?
— Три изтребителя — рече той. — В дълбоките пещери. По правило не участват в битките на ЗСД.
— Дори в отчаяни като тази ли? — попита Кималин.
Артуро се поколеба, след това заговори по-тихо.
— Най-вече в такива битки. Тяхната работа е да защитават семейството ми, ако се наложи да се евакуираме. Може да се случи най-лошото и тогава няма начин нашите да си дадат изтребителите.
— Ами ако не ги питаме? — обади се Нед. — Ами ако просто ги вземем?
Двамата с Артуро се спогледаха, след това се ухилиха. И двамата ме погледнаха и сърцето ми затрепка от вълнение. Да летя отново. В битка като тази, също като Битката за Висина.
Битката в която… в която татко е бил пречупен. Бе твърде опасно за мен да съм горе. Ами ако сторя същото, което е сторил и той, ако се обърна срещу приятелите си?
— Вземете Кималин — чух гласа си.
— Сигурна ли си? — попита Артуро.
— Аз не съм! — надигна глас Кималин. Стисна ръцете ми. — Пумпалче, ти си по-добра от мен. Аз ще се проваля отново.
— Корабите на семейството ми са в сигурна пещера — рече Артуро. — Ще ни трябват поне петнайсет минути, за да ги качим по частния асансьор за самолети. Не броим онази част, че трябва да се промъкнем и да ги задигнем.
Стиснах ръцете на Кималин.
— Страннице — заговорих, — ти си най-добрият стрелец, който съм виждала, най-добрият, за когото съм чувала. Те имат нужда от теб. Еф Ем и Джорген имат нужда от теб.
— Ами ти…
— Не мога да летя, Страннице — признах. — Има медицинска причина, която не мога да обясня в момента. Затова трябва да отидеш ти. — Стиснах силно ръцете ѝ.
— Аз провалих Драйфа — прошепна тя. — Ще проваля и останалите.
— Няма. Единственият начин, по който можеш да се провалиш, Кималин, е, ако не отидеш горе. Върви там.
Очите ѝ се насълзиха, след това тя ме притисна до себе си. Артуро и Нед изскочиха от заведението и Кималин затича след тях.
Седнах на стола и се облегнах на масата, кръстосах ръце и отпуснах глава.
Разговорите по радиото продължиха, чу се нов глас.
— Командване — заговори дрезгав женски глас. — Тук противовъздушно оръдие четирийсет и седем. Унищожени сме.
— Унищожени ли? — недоумяваше Железен юмрук. Какво се случи?
— Вълната от животозаличаващата ни удари — обясни жената. — Звезди. Тъкмо се измъквам от руините. Измъкнах радиото от трупа на командващия офицер. Прилича на… Постове четирийсет и шест и четирийсет и осем също са унищожени. Бомбата падна наблизо. Имате дупка в отбраната, госпожо. Ангели небесни, о, ангели. Трябва ми медицински транспорт!
— Разбрано, пост четирийсет и седем. Изпращам…
— Госпожо — разнесе се отново гласът на ранената. — Кажете ми, че засичате това на радара?
— Кое?
Усетих, че ме втриса.
— Падат отломки — съобщи тя. — Северно оттук. Чакайте малко, имам бинокъл…
Чаках напрегнато, представих си как единствената оцеляла се изкачва по разрушените си оръдия.
— Виждам много на брой крелянски кораби — съобщи тя. — Втора група се задава от битката за корабостроителницата. Госпожо, отправили са се право към мястото, на което отбраната ни е пробита. Потвърждавам! Чувате ли ме?
— Чуваме — отвърна Железен юмрук.
— Госпожо, насочват се право към Висина. Вдигнете резервистите!
Нямаше такива. Студът в мен се превърна в лед. Железен юмрук беше вкарала всичко, с което разполагахме в битката за корабостроителницата. Сега обаче, втора група креляни се появяваха от небето — точно където бомбата бе сринала защитата ни.
Това беше трик.
Креляните са искали да стане така. Искали са да въвлекат изтребителите ни в битка далече от Висина. Искали са да ни убедят, че всички крелянски кораби участват в битката, за да хвърлим силите си там. Тогава пускат животозаличаваща над артилерийската защита, за да си разчистят пътя.
По този начин щяха да вкарат нови изтребители и нова бомба.
Бум.
Няма повече наследници на Дръзки.
— Ескадра Бурен прилив — заговори адмирал Железен юмрук. — Връщайте се незабавно във Висина! На максимална скорост!