Това бе едно от най-старите правила във военното дело. Ако знаеш какво ще направи противникът, битката е наполовина спечелена.
По нейно тихо изречено нареждане, холограмата се прехвърли на втора група противникови кораби, които приближаваха Висина. Петнайсет креляни. Блестящи сини клинове, сега видими на радара с по-къс обхват, много по-точен от другия с далечен.
Видя, че един от корабите е наистина бомбардировач.
Корабите приближаваха смъртоносната зона — невидима линия, отвъд която, ако пуснеха животозаличаваща, щяха да унищожат Висина. Креляните обаче нямаше да спрат тук. Щяха да долетят по-близо и да се опитат да я пуснат точно над базата. Така бомбата щеше да проникне дълбоко надолу и да унищожи Огнен рай.
Аз обрекох на смърт цялото човечество, помисли си Айвънс.
Петнайсет сини форми. Без всякаква защита.
След това от Висина се издигна самотен червен силует. Кораб на Дръзки.
— Риколфр? — надигна глас Железен юмрук. — Частниците откликнаха ли на призива ми? Да не би да вдигат техните изтребители? — Те бяха само осем, в дълбоките пещери, но бяха по-добре от нищо. Може и да се окажеха достатъчно, за да предотвратят катастрофата.
— Не, госпожо — отвърна Риколфр. — Последно казаха, че се евакуират.
— Тогава какъв е този кораб? — попита тя.
В обзетата от паника командна стая, хората се обърнаха на работните си места, за да погледнат холограмата и самотната червена форма. По канала на командирите се разнесе глас.
— Дали имам това право? Да потвърдя ли? Говори Звездна десет, позивна: Пумпал.
Беше тя.
— Дефекта — прошепна Железен юмрук.
50.
— Тук командването — каза Железен юмрук по радиото. — Кадет, откъде намерихте този кораб?
— Има ли значение? — попитах. — Дайте ми направление. Къде са тези креляни?
— Ескадрата им се състои от петнайсет кораба, момиче.
Преглътнах.
— Направление?
— 57-113.2-1500.
— Добре. — Пренасочих се и включих на свръхскорост. Грав капс се включиха през първите няколко секунди, след това стиснах зъби, когато джи форсът ме порази. Моят Поко започна да се тресе от усилието, дори на сравнително ниската скорост от Маг-5. Ангели небесни. Какво държеше този кораб? Плюнка и молитва ли?
— Колко остава докато влязат в зоната на смъртта? — попитах.
— Под осем минути — уведоми ме Железен юмрук. — По наши изчисления, ще ги достигнеш след около две.
— Супер. — Поех си дълбоко въздух и увеличих на Маг-6. Не смеех да увелича заради изгорялото крило. — Може да дойдат още подкрепления. Когато ги видите, кажете им какво става.
— Още такива като теб ли има? — попита тя.
— Надявам се. — Всичко зависеше от това дали Артуро и останалите ще успеят да откраднат корабите. — Просто се налага да удържа креляните докато те пристигнат. Сама. С кораб, който няма щит.
— Ти нямаш щит?
— Визуално потвърждение за креляните — съобщих, и напълно пренебрегнах въпроса ѝ. — Започва се!
Крелянските кораби се устремиха към мен. Знаех, че са само петнайсет, но тъй като летях сама, без защита, все едно бяха цяла армада. Веднага се отклоних настрани, а около мен заблестяха деструктори. Поне дванайсет поеха след мен и предупреждението за опасна близост запищя.
Направих остър завой, прииска ми се да имаше отломки, за които да се захвана за по-бързо маневриране. Извих и незнайно как избегнах изстрел. В този момент го видях. Един по-бавен, по-голям кораб. Носеше се напред с огромна бомба под него, голяма почти колкото самия кораб.
— Командване — обадих се аз, докато се гмурвах, а около мен свистеше огън от деструктори. — Потвърждавам наличието на животозаличаваща.
— Свали го, кадет — нареди незабавно адмиралът. — Чуваш ли ме? Ако имаш видимост, свали този кораб.
— Разбрано — отвърнах и направих двоен лупинг. Грав кап индикаторът ми заблестя, краткият му ефект премина и джи форсът ме лепна за едната страна на кокпита.
Останах в съзнание — сама не знам как — докато два крелянски кораба не ми пресякоха пътя. Инстинктът ми казваше да поема след тях. Аз обаче завих в друга посока и корабите зад мен ме последваха с неистов огън на деструктори.
Нямаше да издържа дълго в тази битка. Нямаше да успея да удържа, докато дойдат Артуро и останалите. Креляните щяха да ми видят сметката много преди това.
Трябваше да се добера до бомбардировача.
Креляните се опитаха да ме отклонят настрани, но аз преминах между двама и корабът ми се разтресе, когато пресякох следата им. Това обикновено не се случваше; атмосферните гребла изравняваха следите по време на полет. Моите все още работеха, за щастие, но очевидно не бяха в добра форма.