Два изстрела с деструктор попаднаха върху щита на Ем-бот.
— Ей! — възмути се Ем-бот. — Само затова ще преследвам първородните ви и ще се заливам от смях, когато ви разказвам за смъртта им в най-ужасяващи подробности с много неприятни прилагателни!
Изпъшках. Той каза и това по общия канал.
— Моля ви, кажете ми — започнах, — че не говоря по този начин.
Останалите не отговориха.
— Всички смазващи човешки болести — много от които причиняват противно подуване — да ви се стоварят на главите!
— О, ангели небесни. Така значи говоря, а? — Стиснах зъби и натиснах дросела, за да избягам от врага. Те бяха толкова много. Имаха нужда от няколко късметлийски изстрела.
Аз обаче трябваше да им задържа вниманието още малко. Врязах се надясно и нанизах един със светлинното си копие, използвах инерцията му, за да завия надясно. Стрелнах се покрай партньора му, когато освободих онзи, за когото се бях уловила и той се отплесна настрани.
Сега нагоре. Устремих се по склона на хълм, заобиколих и избягах преди креляните да успеят да ме притиснат.
— Спенса? — повика ме Ем-бот.
Надолу. Гмурнах се, точно преди крелянски кораби да ми пресекат пътя в обратната посока.
— Как го правиш? — попита той.
Дясно. Минах през средата на формация, устремила се към мен. Деструкторен огън докосна крилата ми, но пряко попадение нямаше.
— Ти реагираш — отбеляза той, — на неща, които те все още не са направили.
Усещах заповедите им някъде в ума си. Бяха тихи, но пронизителни, командите се спускаха отгоре и идваха надолу при тези креляни. Те комуникираха през пространството, от друго място и аз можех да се включа. Слушах командите, които им подаваха.
Някак разбирах тези команди и откликвах преди да разбера какво правят.
Постарах се да не позволявам това да ме плаши и стряска.
Ем-бот бе невероятно маневрен, способен на бързи отскоци напред и скорострелни отклонения в една или друга посока. Докато летях, имах чувството, че го усещам — усещах електричеството, което преминаваше заедно със заповедите ми по корпуса му. Летях с подсъзнателните умения на човек, който раздвижва мускулите си. Разчитах на точността на предпазлив хирург, на нахлуващата енергия на най-силния атлет. Беше невероятно.
Бях толкова погълната, че за малко да пропусна Артуро, когато се обади.
— Пумпал, не се получава. Тези черни охранители отказват да се отделят от бомбардировача. Стрелят, ако се приближим, но се отдръпват в мига, в който ние се отдръпнем. А бомбардировачът продължава да лети право към целта.
— Приблизително време, когато врагът ще бъде на позиция, за да унищожи Огнен рай? — попитах.
— Под две минути — отвърна Ем-бот. — При настоящата скорост от…
— Тук лидер на Бурен прилив, позивна: Териер — прекъсна го мъжки глас. — Какво, в името на Северната звезда, става тук?
— Нямам време да обяснявам — отвърнах. — Командир, вземете всички, с които разполагате, и поразете черните кораби, които защитават бомбардировача.
— А ти коя си?
Обърнах се — последвана от групата крелянски кораби — и прелетях над шестимата новодошли, които току-що бяха пристигнали, за да се включат в битката. Едва ги зърнах, защото огънят от деструкторите около мен ме затрудняваше. Поех ново попадение, след това четвърто.
— Щит на четирийсет процента — предупреди Ем-бот.
Имах преднина пред повечето врагове, откривах дупките между изстрелите, инстинктите ми някак разчитаха движенията и маневрите на креляните.
Пред погледа ми се зароиха звезди. Точици светлина.
Очите.
Гласът на Джорген прозвуча по канала.
— Господине, с цялото си уважение искам да ви кажа, че тя е човек, когото можем да слушаме. Действайте.
Териер изръмжа, след това даде заповед.
— Ескадра Бурен прилив, всички кораби, атака над черните изтребители.
— Не всички — обадих се аз и направих десен завой. — Джорген, Еф Ем, там ли сте?
— Тук сме, Пумпал — отвърна Еф Ем.
— Вие двамата. Заемете позиция до бомбардировача. Аз ще отведа рояка креляни около него и се надявам да ги разсея достатъчно, за да можете да се приближите. Когато това стане, включете ОМП, за да обезвредите бомбардировача. Не ни остава много време.
— Разбрано — отвърна Джорген. — Еф Ем, с мен ли си?
— Следвам те.
Направих широк лупинг, подминах Кималин — която летеше внимателно настрани от главното бойно поле. Антуражът ми не ѝ обърна никакво внимание, решили, ме аз съм най-опасният противник.