— Страннице — обадих се по частния канал. — Трябва да свалиш този бомбардировач.
— Ако този кораб се разбие, ще детонира бомбата — отвърна Кималин. — Ти ще умреш. Дори да избягаш, всички във Висина ще умрат.
— Можеш ли да извадиш от строя двигателите на кораба? Или пък направи нещо, за да може бомбардировачът да пусне бомбата.
— Подобен изстрел би…
— Кималин, какво би казала Светицата?
— Не знам!
— Ами ти какво би казала? Помниш ли? Първия ден, когато се запознахме?
Направих завой и се устремих отново към бомбардировача. Териер и неговите кораби заедно с Артуро и Нед се бяха нахвърлили върху черните изтребители. Аз се насочих към тях, поведох останалите кораби, за да създам небивал хаос.
— Под трийсет секунди — уведоми ме тихо Ем-бот.
— Каза ми да си поема дълбоко дъх — напомних на Кималин. — Да посегна…
— И да си грабнеш една звезда — прошепна тя.
Пристигането ми, както и това на преследвачите, създаде тъкмо хаоса, на който се надявах. Корабите се пръснаха във всички посоки, а черните охранители се отдръпнаха, опитаха се да избегнат сблъсък със собствените си колеги.
В ума си чух крелянската заповед, отправена към бомбардировача. Очите ме придружаваха, някак станаха по-ярки — по-изпълнени с омраза — когато чух крелянските думи в ума си.
Започнете обратно броене за детониране след сто секунди.
— Ем-бот! — извиках. — Някой току-що нареди бомбата да избухне след сто секунди!
— Ти откъде знаеш?
— Чувам ги!
— Как ги чуваш? Те не използват радио, което мога да следя! — Той замълча. — Да не би да чуваш комуникациите им, които са по-бързи от скоростта на светлината?
От дясната страна забелязах проблясък.
— ОМП задействан! — изкрещя развълнувано Еф Ем. — Щитът на бомбардировача е свален!
— Страннице, огън! — изкрещях на свой ред.
Червена линия прониза бойното поле. Мина покрай крелянските кораби, точно над крилото на Джорген, когато той включи на свръхскорост, за да избяга от бомбардировача.
Проклета да бъда, но лъчът прониза точното място между бомбардировача и бомбата, прекъсна държачите. Бомбардировачът продължи да лети напред.
Бомбата, освободена, полетя надолу.
— Животозаличаващата падна! — изрева Териер. — Всички кораби, на свръхскорост, изнасяйте се! Незабавно!
Всички се пръснаха, включително креляните. Всички, освен мен. Аз се гмурнах.
53.
— Животозаличаващата падна — изрева Териер. — Всички кораби, на свръхскорост, изнасяйте се! Незабавно!
Джуди въздъхна дълбоко, сви ръце зад гърба и остана загледана в холограмата. Около нея, в командния център, неколцина човека изръкопляскаха. Други се молеха. Риколфр плачеше.
Джуди гледаше как бомбата пада. Беше направила всичко по силите си. Може би човечеството щеше да успее да се възроди с останалите кораби, които оцелееха. Може би наследниците на Дръзки щяха да продължат да съществуват.
Щяха да оцелеят и без Висина. Тя се стегна. Корабите се разпиляха, за да избягат от удара. Всички, освен един.
Този изтребител се насочи към бомбата.
— Дефекта — прошепна Джуди.
Улових бомбата със светлинното копие, след това се устремих нагоре толкова рязко, че невероятните Грав капс на Ем-бот не успяха да поемат ускорението. Бях залепена за седалката, докато следвах очертанията на прашен хълм, повлякла животозаличаващата след себе си.
Ем-бот включи таймер, който да отразява онзи на бомбата. Четирийсет и пет секунди.
— Трябва да изкараме това чудо от опасната зона — заявих и натиснах дросела за пълен напред и включих на свръхскорост.
— Ще успеем на косъм, но ще бъде твърде опасно — предупреди той. — Задействам атмосферните гребла, за да не се откъсне бомбата, когато ускорим, но над Маг-16 покритието на греблата така ще се свие, че ще обхване бомбата, следователно, при сегашната ни скорост…
Отдалечихме се от Висина, ускорихме до скорост, която нито един от корабите на ЗСД не можеше да достигне. Усетих джи форса въпреки Грав капс. Прелетяхме през средата на група кораби на ЗСД и те изчезнаха зад нас след секунда.
— Ще успеем! — съобщи Ем-бот. — На косъм. Само че… О!
— Какво? — попитах.
— Ще бъдем в центъра на удара, когато тя се взриви, Спенса. А аз не искам да умирам. Това е твърде нежелан изход.
Броячът показваше десет. Пред мен видях черни точки във въздуха. Креляни преследваха кораби на ЗСД.
— Трябва да има изход от това положение — замисли се Ем-бот. — Бустър и дросели: онлайн. Не, не са достатъчно бързи. Подемен пръстен и контрол на височината: онлайн. Можем ли да се издигнем достатъчно бързо? Не, не, не!