В този момент нещо ме порази като физически удар. Промъкна се в ума ми, замъгли погледа ми. Изпищях, отпуснах се на коланите.
— Спенса! — повика ме Ем-бот. — Какво не е наред? Какво става?
Успях единствено да изскимтя. Каква болка. И… впечатления.
Те ми изпращаха образи. Те се опитваха… опитваха се да заличат онова, което виждах…
— Включвам стелт и заглушаване! — реши Ем-бот. — Спенса, долавям необичайни сигнали. Спенса?
Гласовете изчезнаха. Болката се изпари. Изпуснах дълга въздишка на облекчение.
— Не умирай, моля те — не спираше Ем-бот. — Ако това се случи, ще трябва да направя Родж мой пилот. Това съвсем няма да е най-логичната ми постъпка, защото и на двамата ще ни бъде неприятно.
— Няма да умра — заявих, облегнах се назад и докоснах шлема. — Имам дефект. Дупка вътре в мен.
— Човеците имат много дупки. Искаш ли да ти представя списък?
— Моля те, не го прави.
— Ха-ха. Това беше хумор.
— Имам дупка в ума си — признах. — Тя може да надникне в нищото, но те могат да я използват срещу мен. Мисля… мисля, че на татко са му показали някаква холограма за ума. Когато се е спуснал отново на Метален рой, той е видял онова, което врагът е искал да види.
Спомних си какво повтаряше той. Ще ви избия. Ще ви избия до един… Беше толкова тъжен, толкова мек. Той мислеше, че хората са изгубили, че приятелите му вече са мъртви. Онова, което бе видял, не е било истинско.
— Когато е прострелвал приятелите си — прошепнах, — той е мислел, че сваля креляни.
Няколко кораба като кутии приближиха до Ем-бот в чернотата. Реших, че са куриери или пък шлепове. През широкия преден прозорец видях създания, които бегло приличаха на нашите рисунки на креляни. Тъмни форми в ризници, с червени очи.
Само че тук те бяха в ярки цветове — наситено червено и синьо, изобщо не бяха тъмни. Напомниха ми донякъде на снимките на раци от старата Земя, които бях виждала по време на курса по древна биология. А „защитното облекло“, което носеха, приличаше повече на някакъв жив апарат с отвори за „главата“, така че съществата да могат да гледат навън.
Отстрани малките кораби бяха изписани с нещо като думи на странен език.
— Кетос редгор Артен листро листринс — прочете Ем-бот. — Грубо означава „Затворнически център за задържане на земляни“.
Ангели небесни. Това… звучеше зловещо.
— Можеш ли да ми кажеш какво говорят?
— По радио близо до станцията се води разговор — отвърна той, — но подозирам, че тези кораби използват комуникации, по-бързи от светлинен ускорител.
— Остави всичко, което правиш, за да ни защитиш с щита — помолих, — но не го спускай напълно. Ако изпищя или полудея, спусни го отново.
— Добре… — съгласи се Ем-бот. — Вече ми се виждаш луда, но това, предполагам, не е нищо ново.
Усетът отново се върна, чух гласовете от тъмнината на космоса. Чувах думите им, онези, които изпращаха от нищото. Знаех какво казват, нямах нужда от превод, защото на това място езиците бяха едно.
— То ме наблюдава! — каза едно от съществата. — Струва ми се, че иска да ме изяде. Това изобщо не ми харесва!
— Би трябвало да е обезсилено — върна се отговорът от станцията. — Ако те гледа, не те вижда. Ние пренаписваме образите пред очите му. Изтеглете кораба за оглед. Това не е стандартен модел на ЗСД. Любопитни сме как е построен.
— Изобщо не искам да се доближавам — рече друго същество. — Не знаете ли колко са опасни тези създания?
Любопитно погледнах през капака, когато корабът се приближи, след това се ококорих и оголих зъби. Съществото изпищя, обърна кораба си и избяга. Другите два също се отдръпнаха.
— Тази работа е за бойни дрони — рече едно друго. — Не за кораби с екипажи.
Те ми се струваха толкова уплашени. Съвсем не бяха ужасните чудовища, които си представях открай време.
Отпуснах се на седалката.
— Искаш ли да опитам да хакна системата им? — попита Ем-бот.
— Можеш ли да го направиш?
— Не е толкова лесно, колкото изглежда — отвърна той. — Ще трябва да прихвана входящ сигнал, след това да разкодирам кодовете им и да създам примерен модел, след това да прехвърля файловете, докато прониквам в местните защитени линии — и това трябва да стане, без да задействам алармите им.
— Значи, можеш ли да го направиш?
— Току-що го направих — отвърна той. — Обяснението беше много дълго. Започвам прехвърляне на данни… А, заловиха ме. Изхвърлиха ме и протокол за сигурност пречи да проникна отново.
В станцията заблестяха светлини и малко по-късно ескадрила малки кораби изскочи от един от входовете отстрани. Познавах тези изтребители. Крелянски прихващачи.