Досадник посърна и отпусна ръка, след това застана мирно.
— Моля за извинение, господине!
Мелез изви очи.
— Казвам се капитан Коб. Позивната ми е Мелез, но можете да ме наричате Коб или господине, ако държите. — Той пристъпи покрай редицата, личеше му, че куца и отпи глътка кафе. — Правилата в тази класна стая са простички. Аз преподавам. Вие учите. Всичко, което пречи на този процес, ще стане причина някой от вас да загине. — Той спря до мястото, където се бях подредила до Досадник. — Това включва и флиртуването.
Усетих как лицето ми се вледенява.
— Господине! Не съм…
— Това включва и да не си позволявате да ми отговаряте! Вече сте в школата за пилоти, звездите да са ви на помощ. Четири месеца обучение. Ако искате това време да мине, без да ви изритат или свалят, тогава завършвате. Това е всичко. Няма тестове. Няма оценки. Вие сте в кокпита и трябва да ме убедите, че заслужавате да сте там. Отсега нататък аз съм единственият човек с власт за вас.
Той зачака, наблюдаваше как ще откликнем. Всички проявиха здрав разум и не казаха нищо.
— Повечето от вас няма да изкарат — продължи той. — Четири месеца може и да не е дълго време, но ще ви се стори цяла вечност. Някои от вас ще напуснат заради стреса, други ще бъдат убити от креляните. Обикновено ескадра от десетима приключва с един завършил за пилот, може би двама. — Той спря в края на редицата, където Кималин хапеше устни.
— От вашата група обаче… — добави Коб, — ще остана силно изненадан, ако дори един от вас успее. — Закуцука настрани, остави чашата кафе на малък чин в предната част на стаята, след това разрови листовете в клипборда. — Кой от вас е Джорген Уейт?
— Аз, господине! — отговори Досадник и се изпъна още повече.
— Браво. Ти си щурмови командир.
Ахнах.
Коб ме погледна, но не каза нищо.
— Джорген, ще ти трябват двама помощник-командири. Искам имената до края на деня.
— Мога да ви ги кажа още сега, господине. — Той посочи двамата си приятели — по-ниско момче и друго, по-високо. — Артуро и Нед.
Коб отбеляза нещо на клипборда.
— Чудесно. Всички да си изберат места. Сега ще…
— Чакайте — прекъснах го аз. — Това ли е? Така ли се избира щурмови командир? Няма ли поне да видите как се справяме преди това?
— Заемете местата си, кадети — повтори Коб, без да ми обръща внимание.
— Ама… — не се примирявах аз.
— Освен кадет Спенса — продължи той, — която да ме чака в коридора.
Прехапах език и изфучах към коридора. Трябваше да потисна негодуванието си, но… я стига! Той веднага посочи Досадник. Просто така ли?
Коб ме последва, след това затвори спокойно вратата. Подготвих се за избухване, но той се врътна към мен и засъска.
— Да не би да се опитваш да провалиш всичко, Спенса?
Преглътнах отговора, шокирана от неочаквания му гняв.
— Ти имаш ли представа, че ми се наложи да си заложа главата, за да те вкарам в този клас? — продължи той. — Отрекох, че си седяла в стаята часове наред, настоявах, че тестът ти е почти съвършен. Независимо от това ми бяха нужни цялата ми репутация и влияние, които съм си извоювал през годините, за да постигна своето! А ти при първия възможен случай надигаш глас.
— Ами… Но вие не видяхте какво правеше този преди часа! Той се перчеше, твърдеше, че ще стане щурмови командир.
— Оказва се, че има основателна причина!
— Ама…
— Ама какво? — попита Коб.
Преглътнах думите, които се канех да избълвам и замълчах.
Той си пое дълбоко дъх.
— Добре. Успяваш да се контролираш поне донякъде. — Той потри вежди с палец и показалец. — Съвсем същата си като баща си. През половината време имах желание да го удуша. За съжаление, ти не си той — налага ти се да живееш с онова, което той е направил. Трябва да се контролираш, Спенса. Ако излезе така, сякаш те закрилям, някой ще изпищи, че не е редно и ще те извадят от класа ми за нула време.
— Значи не можете да ме закриляте? — попитах. — А може да закриляте сина на аристократ, на когото дори не му се е налагало да попълва теста.
Коб въздъхна.
— Извинявам се — подхвърлих.
— Не, аз започнах темата — съгласи се той. — Ти знаеш ли кое е това момче?
— Син на Първи гражданин.
— Синът на Джешуа Уейт, героиня от Битката за Висина. Тя е летяла седем години със ЗСД и има над сто потвърдени сваляния. Съпругът ѝ е Алджърнън Уейт, председател на Народното събрание и старши майстор в най-голямата междупещерна компания за строеж на изтребители. Те са сред най-видните личности в долните пещери.
— Значи синът им и приятелите му ни стават командири само заради онова, което са направили родителите им, така ли?