— Отново ли? — попита Кималин.
— Беше невероятно!
— Нали току-що каза, че се каниш да драйфаш?
— Казах го в добрия смисъл.
— И как точно се драйфа в добрия смисъл?
— Внимание! — извика Коб. Корабът ми потръпна около мен и неочаквано всички се озовахме отново в една линия, изтребителите ни бяха цели отново, симулацията очевидно бе превключена. — Както много други начинаещи пилоти, вие не сте свикнали колко чувствителни са самолетите ви. С помощта на подемния пръстен и бустера можете да изпълнявате прецизни маневри — най-вече онези, на които ви учим с подкрилния светлинно-ракетен излъчвател.
— Тази пъргавост си има обаче цена. Много е лесно да бъдете убити в изтребител. Затова днес ще упражняваме три неща. Набиране на височина. Спускане. И да не умрете по време на тези две процедури. Ясно ли е?
— Да, господине! — отговорихме в един глас.
— Освен това ще се научите да контролирате радиото си. Наборът от сини копчета най-горе от лявата страна на контролния панел са за тази цел; трябва да свикнете да поддържате отворена линия по време на целия полет или само към партньора си. С останалите копчета ще се занимаваме по-нататък. Единствено звездите знаят дали може да е по-зле от представянето ви досега, но аз нямам намерение да проверявам.
— Да, господине! — изревахме ние, малко засрамено.
И така, през следващите три часа излитахме и кацахме.
Работата ме докара до отчаяние, защото чувствах, че би трябвало да мога много повече. Бях учила толкова упорито и бях практикувала в представите си. Имах чувството, че знам всичко това.
Само че не го знаех и не го владеех. Катастрофата ми в началото го доказа. А липсата на умения ме ядосваше.
Единственият начин да преодолея трудностите беше практика, затова се посветих на инструкциите. Нагоре и надолу. Нагоре и надолу. Опит след опит. Изпълнявах, стиснала зъби, решена да не катастрофирам отново.
Най-сетне всички успяхме да направим по пет издигания и спускания, без да се разбием. Когато Коб ни изпрати отново да се издигнем, аз застопорих на петстотин на висотомера и спрях там. Изпуснах дъха си, облегнах се назад и останалите кадети се подредиха до мен в една редица.
Досадник се стрелна покрай нас, направи малко превъртане и едва тогава се подреди. Надувко.
— Добре, командир — заговори Коб. — Повикай ескадрата и поискай устно потвърждение за готовност от всеки член. Ще го правиш преди всяка операция, за да се увериш, че никой няма механичен или физически проблем. Ескадра, ако имате проблем, съобщете на командира. Ако влезете в битка и знаете, че нещо не е наред с изтребителя ви, тогава отговаряте за повредите, които сте причинили.
— Господине — заговори Бим, — истина ли е, че ако разбием истински изтребител, докато сме все още в школата, не можем да завършим?
— Обикновено — започна да обяснява Коб, — ако някой кадет разбие изтребителя си, това е знак за небрежно отношение, който показва, че не бива да ви се поверява подобна машина.
— Ами ако катапултираме? — любопитстваше Бим. — Чувал съм, че кадетите тренират при истински бойни условия. Ако ни уцелят и ние катапултираме, това означава ли, че сме вън? Като кадети?
Коб мълча известно време.
— Няма установено правило — отвърна той.
— Но е традиция, нали? — не се отказваше Бим. — Кадет, който катапултира и самолетът му се разбие, остава на земята оттам насетне.
— Защото търсят страхливци — намеси се Худия. — Искат да изгонят кадетите, които бързат да катапултират.
Усетих приток на адреналин, както винаги, когато някой споменеше думата страхливец. Тя обаче не се отнасяше за мен и никога нямаше да се отнася. Аз никога нямаше да катапултирам.
— Истинските пилоти — заяви един от приятелите на Досадник, — са най-добрите от най-добрите, нали? Те могат да свалят уцелен изтребител на земята, за да се спаси от него, каквото е възможно. Подемните пръстени са толкова скъпи, че пилотите трябва да ги пазят, защото пилотът не струва колкото…
— Достатъчно, Артуро — сряза го Коб. — Разпространяваш глупави слухове. И пилотите, и корабите са ценни. Вие, кадети, не обръщайте внимание на тези приказки — може да ги чуете от други ескадри — за контролирано приземяване. Сега ме чуйте. Ако ви уцелят, катапултирате. Не се тревожете за последствията, запазете живота си. Ако сте достатъчно добри пилоти, това няма да окаже влияние на кариерата ви, независимо каква е традицията.
Намръщих се. Не бях чувала подобно нещо. Опитните пилоти, които ги свалят, получават втори шанс. Само че кадети? Защо да докараш до завършване човек, който е бил свален, след като търсиш най-добрите от най-добрите?