— Тъпа пилотска гордост — замърмори Коб. — Тя ни струва повече, отколкото креляните, кълна се. Командир, ти не трябваше ли да провериш ескадрата си?
— А, да! — сети се Джорген. — Кадети от ескадра B! Време е за…
— Кадети от ескадра B ли? — прекъсна го Коб. — Не можеш ли да измислиш по-подходящо име, командир?
— Ами… Да, господине. Ъ-ъ-ъ…
— Звездна ескадра — предложих.
— Звездна ескадра — повтори Досадник, одобрил името. — Проверка и потвърждение за готовност по ред на подреждането!
— Звездна ескадра Две — обади се по-високият от приятелите му. — Позивна Никога. Потвърждавам.
— Звездна ескадра Три — чу се гласът на Худия. — Позивна: Драйфа. Потвърждавам.
— Ти сериозно ли? — попита Досадник. — Драйфа?
— Помни се, нали? — попита тя.
Досадник въздъхна.
— Звездна ескадра Четири — обади се Дърдорко. — Ъ-ъ-ъ… Позивна Дърдорко. Леле, че хубаво звучи. А, да, потвърждавам.
— Звездна ескадра Пет — заговори Артуро, по-ниският от двамата приятели. — Позивна: Амфисбена.
— Амфи… какво? — недочу Драйфа.
— Това е двуглав дракон — обясни Артуро. — Страховито животно от митологията. Потвърждавам.
— Звездна ескадра Шест — дойде редът на Кималин. — Та значи… позивна. Трябва ми, така ли?
— Светица — предложих.
— О, звездни небеса, не — отвърна тя.
— Ще си избереш по-нататък — реши Коб. — Засега използвай малкото си име.
— Не, не — опъна се тя. — Просто ме наричайте Странна птица. Няма нужда да протакам с избора; Светицата винаги казва: „Спести си време и свърши работа незабавно“.
— И как точно — недоумяваше Артуро, — като свършиш нещо сега, ще спестиш време? На теория работата ще ти отнеме едно и също време и сега, и после.
— Отплесваш се, Амфи — сряза го Досадник. — Звездна ескадра Седем?
— Звездна ескадра Седем — чух момичешки глас с акцент, който не бях чувала досега. — Позивна Утринна роса. Потвърждавам.
Чакай малко. Коя беше тази? Опитах се да си спомня. Вичианката с татуировката на долната челюст, сетих се аз. Момичето, което ме пренебрегна одеве.
— Звездна ескадра Осем — разнесе се гласът на Бим. — Това е името ми, не позивната. Ще ви кажа моята по-нататък. Не искам да я прецакам. Между другото, потвърждавам.
— Звездна ескадра Девет — дойде редът на Фрея, високото русо момиче. — Позивна Еф Ем. Потвърждавам. — Тя успя да вдигне изтребителя си още първия път, без да се разбие, единствената, с изключение на Досадник и приятелите му, която се справи. Скъпите ѝ дрехи, златните катарами на ботушите ме накараха да реша, че е от най-дълбоката част на пещерата. Очевидно семейството ѝ имаше достатъчно постижения, за да си позволи глезотии.
— Звездна ескадра Десет — заговорих след нея. — Позивна Пумпал. Потвърждавам.
— Колко тъпа позивна — обади се Досадник. — Аз ще бъда Ягер. Означава ловец на един от старите…
— Ягер не става — прекъсна го Коб. — Вече имаме Ягер. Ескадра Кошмар. Завърши преди два месеца.
— О — възкликна Досадник. — Аз… ами… Не знаех.
— Какво ще кажеш за Досадник — предложих. — Поне аз така те наричам. Можем всички да те наричаме така.
— Не. Не може.
Чух останалите да хихикат — включително и Нед „Никога“ Стронг, по-високият от приятелите на Досадник.
— Добре — намеси се Коб, без да ни обръща внимание. — След като свършихте тази работа, можем да поговорим как да се придвижим от едно място до друго.
Кимнах с нетърпение, макар да бях наясно, че никой не ме вижда.
— Хванете леко и внимателно дросела — насочи ни Коб. — Изтласкайте бавно напред, докато стрелката не посочи единица.
Изпълних предпазливо — силно притеснена да не повторя срама от по-рано — и въздъхнах, когато изтребителят се премести скромно напред.
— Браво — похвали ни Коб. — Сега сте на първа степен от Маг. Това е една десета от Маг-1, нормалната скорост по време на бой. Сигурно сте свикнали да казвате сто метра, но по традиция се използват футове за височина, поради някаква скапана причина, но ще свикнете и с тях. Нечетната скала, качвате се с триста. Така ще имате място, за да опитате съвсем леки движения наляво и надясно, докато летите.
Направих точно каквото каза той, гмурнах се надолу, след това изравних. Пробвах завой надясно, след това наляво. Усещането бе… толкова естествено. Сякаш бях създадена за това. Сякаш…
Избухна хор от остри сигнали. Подскочих, след това — изпаднала в паника — огледах таблото, притеснена, че съм направила нещо нередно. Най-сетне умът ми се задейства и разбрах, че звукът не идва от изтребителя ми, че не е и от стаята. Звъняха алармите извън сградата.