— … някой да ѝ помаха — чух гласа на Артуро в шлема. — Еф Ем, виждаш ли…
— Пумпал на линия — представих се аз. — Извинявайте.
— Добре, ескадра — започна Досадник. — Вдигнете се плавно и леко, както се упражнявахме. Направо на хиляда и петстотин фута, след това кръжим.
Стиснах управлението и открих, че сърцето ми блъска в гърдите. За пръв път в небето.
Излитаме. Вдигнах моя Поко вертикално. Беше великолепно. Чувството за движение, джи форса ме притисна, гледката на базата, която се смаляваше под мен… откритото небе, което ме зовеше към дома…
Изравних надясно, когато висотомерът показа хиляда и петстотин. Останалите се подредиха в редица до мен, яркосините подемни пръстени блестяха под всеки изтребител. В далечината видях светкавици от битката.
— Ескадра докладвай — нареди Досадник.
И деветимата потвърдихме, че всичко е наред, след това замълчахме.
— Сега какво? — попитах.
— Опитвам се да се обадя за заповеди — отвърна Досадник. — Не знам на коя честота трябва да…
— Тук съм — разнесе се гласът на Коб по радиото. — Изглеждате добре, кадети. Линията ви е почти съвършена. Освен теб, Страннице.
— Странна птица, господине — поправи го Кималин — и наистина, нейният изтребител се беше вдигнал с може би петдесет фута над останалите. — И… просто ще си стоя тук доволно, че няма да се блъсна в нищо. Както казва Светицата: „Няма нищо лошо в това от време на време да грешиш“.
— Така си е — съгласи се Коб. — Само че аз имам заповеди от въздушното командване. Командире, отведи ескадрата си на две хиляди фута, след това дросел до точка две Маг и се насочете — внимателно — извън града. Ще ви кажа кога да спрете.
— Разбрано — отвърна Досадник. — Всички на две хиляди и кръжите, този път, Страннице, искам да спреш точно.
— Дадено, Досадник — отвърна тя.
Той изруга тихо, докато ни водеше нагоре — толкова високо, че градът под нас заприлича на играчка. Все още виждах отблясъците в далечината, въпреки че падащите отломки тук бяха повече. Резки червен огън, които оставяха дим след себе си и падаха право през бойното поле.
Следвахме инструкциите на Коб, натиснахме дроселите напред и включихме бустерите. И ето че летях — наистина летях — за пръв път. Не беше бързо и през повечето време се потях и бях прекалено предпазлива за всяко движение. Част от мен бе все още изпълнена със страхопочитание.
Най-сетне мечтата ми се сбъдваше.
Поехме към бойното поле, но преди да стигнем много далече, Коб отново заговори.
— Спрете тук, кадети — нареди той почти спокойно. — Получих по-подробна информация. Няма да се включвате в битката — проблем с асансьорите ни хвана неподготвени. Една от ескадрите, които бяха резерва, са заклещени долу.
— Те ще ви сменят скоро. Дотогава адмиралът иска да изглежда така, сякаш имаме повече подкрепления, отколкото в действителност. Тя изпрати вас и друга ескадра кадети да кръжите извън града. Креляните няма да долетят, за да включат в боя нови кораби.
Кимнах бавно и си спомних един от уроците на бабчето. Всички войни се водят на базата на подвеждане, казал Сун Дзъ. Когато можем да атакуваме, трябва да изглеждаме така, сякаш е невъзможно. Когато сме наблизо, трябва да накараме врага да мисли, че сме далече; когато сме далече, трябва да го убедим, че сме наблизо. Имаше смисъл да използваме няколко фалшиви ескадри, които да притеснят креляните.
— Господине — заговори Джорген, — бихте ли ни казали какво става на бойното поле? За да бъдем готови, просто за всеки случай.
Коб изръмжа.
— Всички сте минали теста, следователно би трябвало да знаете основната крелянска стратегия.
Понечих да отговоря, но Артуро ме изпревари.
— Когато отломките започнат да се сипят — заговори бързо той, — креляните често използват този момент, за да маскират показанията на радарите. Летят ниско под нашите наземни противоавиационни оръдия и се опитват да приближат Висина. Ако се доберат, могат да пуснат животозаличаваща бомба.
Потръпнах. Животозаличаващата бомба не само че щеше да изпари всички във Висина — независимо от щитовете — ами щеше да срути пещерите, да погребе Огнен рай и да разруши апарата.
— Креляните невинаги използват животозаличаващи бомби — намесих се аз. — Тях ги пренася специален бавен бомбардировач. Вероятно са много скъпи или се правят трудно или нещо такова, защото креляните често изтеглят бомбардировача, ако преценят, че е застрашен. — В повечето случаи креляни и ЗСД се биеха над падащи отломки. В тях често се намираха подемни пръстени, които можехме да използваме на направата на повече изтребители.