Драйфа заговори.
— Добре! Играта започва!
— Това не е игра, Драйфа — сряза я Досадник. — Инструктор Коб?
— Тук съм. Какво има?
— Крелянски кораб, господине. Лети ниско, под обсега на противовъздушните оръдия и се насочва към Висина.
Коб не отговори веднага. Седях, стиснала с потните си ръце управлението, и следях кораба с очи.
— Въздушното командване знае за него — съобщи след малко Коб. — Попълненията се качват в корабите си в момента. Ще пристигнат след малко.
— Ами ако не побързат? — попитах аз. — Ами ако този кораб носи животозаличаваща?
— Въздушното командване го следи, Пумпал — успокои ме Коб. — Корабът не е бомбардировач. Самотен кораб не е в състояние да нанесе такива щети.
— С цялото ми уважение, господине, но не съм съгласен — намеси се Джорген. — Базата може и да е защитена с щит, но той може да порази фермерите с унищожителна огнена сила и ще избие десетки преди…
— Познавам възможностите на проклетите креляни, момче. Благодаря ти. — Коб си пое дълбоко дъх. — Близо ли е?
— Да, господине, и приближава още повече.
Линията замлъкна, след това, най-сетне, той се обади отново.
— Можете да се включите, но останете на отбранителна позиция. Никакво перчене, кадет. Искам да го разсейвате, докато подкрепленията излетят.
Кимнах, нервна пот изби по лицето ми вътре в шлема. Бях готова да полетя.
— В готовност сме, господине! — заяви Досадник. — Никога, ти ще ми партнираш!
— Разбрано, Джорг — отвърна Нед.
Два кораба се отделиха от редицата ни. Преди да се усетя, бях сграбчила дросела и изфучах след тях.
— Пумпал — обади се Досадник. — Върни се в редицата!
— Имаш нужда от мен — отвърнах. — Колкото повече сме там, толкова по-голяма е вероятността да го уплашим и да го насочим към истинските бойци!
— А тя ще има нужда от партньор — заяви Драйфа, изскочи от редицата и ме последва.
— Не, не! — негодуваше Досадник. — Всички останали да заемат местата си в редицата!
— Вземи я — посъветва го Коб. — Драйфа и Пумпал, вие сте с щурмовия командир и неговия партньор. Останалите задръжте позициите си. Не искам да се сблъскате едни с други, докато сте там.
Досадник мълчеше. Четиримата заедно полетяхме напред, за да пресрещнем натрапника, набрахме скорост, подготвяхме се да застанем пред вражеския изтребител преди да се приближи прекалено много до Висина. Тревожех се, че няма да пристигнем навреме, че той ще прелети покрай нас. Нямаше нужда да се страхувам.
В мига, в който приближихме достатъчно, той се завъртя и се насочи право към нас.
11.
Пулсът ми препускаше. Лицето ми изстина.
Осъзнах, че в този момент не се страхувам.
Все се притеснявах, че ще умирам от страх. Бълвах гръмки думи, преструвах се. Само че в колко битки бях участвала? Една или две с другите деца, когато бях по-малка. Няколко спаринга в часовете по джудо.
От една страна се тревожех, че когато се озова в небето, ще изпадна в паника, че ще докажа, че съм страхливката, както твърдяха останалите. Че ще оправдая лъжите… всички онези лъжи, които разпространяваха за татко.
Сега обаче, със спокойна и стабилна ръка, аз отнех от дросела и завих, опитах се да заема позиция зад врага. Бях запозната с техниките в боя от близко разстояние. Знаех ги наизуст; бях ги записала в полетата на всички бележки, които си водех в час, независимо от предмета.
Независимо от това бях безнадежден случай. Направих завоя прекалено широк и Драйфа едва не се размаза в мен, защото се наклонихме вътре във виража по различно време.
— Леле — възкликна тя, когато и двете се съвзехме. — По-трудно е, отколкото изглежда, а?
Крелянският кораб избра Джорген за атаката си, насочи към него огнен залп. Опитах се да помогна, но този път завоят ми се оказа прекалено остър. Джорген, Нед и крелянският кораб изчезнаха някъде зад мен в поредица от резки, къси маневри.
Изчервих се, почувствах се безпомощна. Винаги си бях представяла, че просто ще… ами, че ще ми идва отвътре. Само че трябваше да се старая дори за да насоча изтребителя си в правилната посока.
Креляните отново заеха позиция зад Досадник — който изруга приглушено, след това изпълни почти съвършено двойно отбранително завъртане. Неочаквано цялата тази работа ми се стори напълно истинска. Та той беше един от колегите ми. А врагът правеше всичко по силите си, за да го убие.
— Браво, Джорген — обади се Коб. — В бъдеще обаче внимавай с тези маневри. Ако летиш много по-добре от останалите, креляните веднага ще те вземат на прицел. Ако успеят да разпознаят командира, ще се опитат да отстранят първо него.
— Не трябва ли първо да атакуват слабите пилоти? — попита Еф Ем. — Онези, които могат да убият най-лесно?