Само че креляните не мислеха по този начин. Те винаги се целеха първо в най-добрите пилоти, които успееха да открият, в опит да разкъсат командната верига.
— Ще ви обясня по-късно — отвърна Коб с напрегнат глас. — Нед, трябва да си по-близо до Джорген, ако има как. Нека креляните се притеснят, че си зад него, ако се опитат да го последват.
Добре че креляните набелязваха добрите пилоти, защото ние с Драйфа щяхме да се окажем лесни мишени. Едва управлявахме изтребителите си. Затова пък Досадник… той изпълни съвършен лупинг на Алстром и почти успя да се изплъзне на крелянския кораб.
За съжаление, следващото завъртане на Досадник не беше толкова умело — той го изпълни добре, но когато излизаше от маневрата, случайно се оказа срещу останалата ескадра. Чух го как изруга по радиото, когато се опита да извие, но това насочи вражеския огън право към останалите.
Те се пръснаха, корабите поеха във всички посоки. Бим неочаквано притисна Утринна роса, мълчаливото момиче с татуировките. Изтребителите им отскочиха един от друг, но не удариха другите. Няколко огнени изстрела удариха кораба на Дърдорко, но щитът му издържа. Той продължаваше да крещи по радиото, докато попаденията разтърсваха неговия Поко.
Стиснах зъби, сърцето ми блъскаше неудържимо, докато двете с Драйфа успяхме — най-сетне — да се отправим в правилната посока. Това означаваше да минем между пръснатите кораби и този път едва не се сблъсках с Бим.
Звездни ангели. Разбирах начина на мислене на адмирала, но нямаше начин да се включим в битката. Както беше тръгнало, единствените погребални клади днес щяха да бъдат нашите. Горката Кималин беше научила как да управлява височината си и се отдръпна на петстотин фута под нас.
Досадник едва успяваше да избяга от креляните, въпреки че отдавна вече бе зарязал Нед. Аз натиснах дросела напред и корабът ми компенсира за кратко джи форса, но след няколко секунди тласъкът ме лепна за седалката и ме накара да се почувствам по-тежка.
— Къде са тези подкрепления! — попита Досадник, докато врагът стреляше по него и поразяваше щита му.
— Идват всеки момент — успокои го Коб.
— Може и да нямам никакъв момент! — негодуваше Джорген. — Ще се опитам да накарам кораба да ме последва по-високо, за да може наземната артилерия да го прихване. Съобщете им по радиото.
— Веднага — съгласи се Коб. — Щитът на крелянския кораб е все още вдигнат, така че може да се наложи да го задържиш на прицел достатъчно дълго, за да могат артилеристите да направят няколко попадения.
— Добре… Ще се опитам… Каква е тази червена светлина на таблото?
— Щитът ти е свален — отвърна тихо Коб.
Аз мога да го спася, помислих си, обзета от отчаяние. Трябва да го спася! Двамата бяха набрали доста височина. Единствената ми надежда беше да се добера до тях бързо, да остана зад крелянския кораб и да го сваля. Затова насочих носа на кораба си нагоре и натиснах дросела напред, влязох на свръхскорост.
Джи форса буквално ме смаза, докато летях, и аз се почувствах по-тежка. Това бе наистина странно усещане, много по-различно от онова, което си бях представяла. Усещах как кожата ми се опъва, сякаш се канеше да се отлепи от лицето, а ръцете ми натежаха и ми стана още по-трудно да управлявам.
Най-лошото бе, че стомахът ми се преобърна и усетих позив за повръщане. След няколко секунди започна да ми причернява.
Не… Бях принудена да стисна дросела и да го върна назад, да забавя кораба си. Едва успях да запазя съзнание.
Под мен масивните оръдия, които защитаваха база Висина, започнаха да стрелят, но ми се сториха тромави и бавни в сравнение с профучаващите изтребители. Експлозиите ехтяха във въздуха зад малкия Поко на Джорген и странния, недовършен крелянски кораб. Избухна светлина, когато едно от наземните оръдия порази вражеския кораб, разруши щита му, но той продължи да лети и да следва Джорген.
Нямаше начин следващият изстрел да го пропусне.
Не!
В този момент един-единствен лъч устремен нагоре прониза крелянския кораб през средата. Той се разцепи сред огън и отломки.
Джорген въздъхна шумно.
— Благодаря за подкреплението, Коб.
— Не бяха те, синко — призна Коб.
— Я! — възкликна Кималин. — Да не би да го уцелих? Уцелила съм го! Добре ли си, Досадник?
Намръщих се и погледнах надолу. Изстрелът беше на Кималин. Тя беше заела позиция по-ниско, настрани, не за да избяга, а за да има добра видимост към врага, без да уцели някой от останалите.
Бях наистина удивена. Джорген изглежда изпитваше същото.