Дори не си бях представяла, че ще попадна в стара пещера, осветена единствено от червено-оранжевите отблясъци на светлинната гривна, и ще се опитвам да се добера до панела към вътрешността на тази стара бракма. Най-сетне отстраних панела и надникнах вътре. Опитвах се да си спомня уроците.
Това е сигурно смукателното отвърстие на бустера и инжекционната система, а това трябва да е стабилизаторът на подемния пръстен…
Тук имаше твърде много неща, които не познавах, въпреки че успях да намеря енергийната матрица — кутия, широка половин метър, източникът на мощността на кораба. Откачих я сравнително трудно, след това изпълзях навън и използвах светлинната гривна, за да я изтегля изпод кораба.
Жиците, които я свързваха с кораба, бяха в добро състояние, колкото и да беше изненадващо. Който и да беше построил това нещо, се бе постарал електрониката да издържи. За енергийната матрица бяха използвани същите кабели, каквито ползвахме ние — каквито сме използвали във флота преди да се разбием на Метален рой. Може би това щеше някак да ми помогне да определя възрастта на кораба.
Промъкнах се отново отдолу и погледнах във вътрешността на изтребителя. Това пък какво е, недоумявах, когато одрасках кокалчета на голяма черна кутия. Гладка, с отразяваща повърхност, въпреки влиянието на годините, тя сякаш не се връзваше с останалите части от машината. Но пък коя бях аз, че да кажа кое пасва и кое не на толкова стар кораб?
Хрумна ми да отворя мъничката енергийна матрица на светлинната гривна, след това включих една от по-тънките жици на кораба в нея. Тихо звънтене се разнесе от предната част на кораба и в панела за достъп нещо просветна.
Небесни ангели. Очевидно матрицата на светлинната ми гривна беше твърде слаба, но аз имах истински източник на енергия, който може би щеше да успее да задейства някои от функциите на кораба. Той все още щеше да има извито крило и счупени бустери, но идеята ми се стори вълнуваща. Надникнах отново във вътрешността на кораба.
Охлювът беше вътре, увил се около една жица, висеше и ме наблюдаваше с нескрито любопитство.
— Стига де — подхвърлих аз. — Ти как влезе тук?
В отговор той затръби. Това същият охлюв ли беше или друг? Измъкнах се изпод кораба и проверих, но не видях други охлюви наоколо. Чух обаче драскане откъм близката стена, където в примката ми се беше хванал доста охранен плъх.
— Видя ли? — заговорих аз и се пъхнах под кораба. Охлювът тупна върху скалите. — А ти се съмняваше в мен.
Одрах и изкормих плъха, отделих месото. В кутията за инструменти имаше малка горелка и енергийната матрица на гривната бе напълно достатъчна за нея. С нея и парче метал си направих тиган — и скоро започнах да готвя плъха. Нямах подправки, но поне нямаше да ходя гладна.
Мога да използвам тоалетната в училище, помислих си аз. Това не ми беше забранено вчера. А в тоалетната имаше кабини за миене след тренировки. На сутринта можех да набера гъби, да заложа още капани и…
Наистина ли смятах да живея като пещерен човек?
Погледнах към плъха, който се готвеше. Или щях да живея тук, или да пътувам всяка вечер, както адмиралът очакваше.
Това бе начин да контролирам живота си. Те отказваха да ми осигурят храна и легло. Чудесно. Не ми трябваха подаянията им.
Аз бях от Дръзки.
13.
Както можеше да се очаква, когато пристигнах пред сградата в 0630, от военната полиция не ми забраниха да отида право в тоалетната. Измих си ръцете, изчаках, докато останалите жени излязат. След това бързо се съблякох, хвърлих дрехи и бельо в отделението за дрехи и се пъхнах в кабинката за миене — машина, чиято форма наподобяваше на ковчег, но в тесния край имаше дупка.
Цикълът отне по-малко от две минути, но аз изчаках, докато тоалетната остане празна отново преди да изляза и да си взема вече чистите дрехи. В 0650 бях седнала заедно с останалите в класната стая. Останалите бъбреха оживено за закуската в столовата, където бяха похапнали истински бекон.
Ще оставя гневът да кипи вътре в мен, мислех си аз в опит да се успокоя, до деня, когато той експлодира и отмъщението ще бъде мое! Дотогава нека кипи. Цвърчи като сочен бекон в горещ тиган…
Небесни ангели.
За съжаление, имаше по-голям проблем. Беше 0700 и единият от тренажорите беше все още празен. Дърдорко отново закъсняваше. Как, в името на звездите, успяваше да ходи на училище рано в продължение на цели десет години, а в пилотската школа успя да закъснее два пъти един след друг?