Крилата също бяха важни, а атмосферата бе добре дошла поради много причини. Можехме да изпълним стандартно завъртане, да обърнем корабите си на една страна и да се носим като птици. Можехме да изпълняваме и остри маневри като да завъртим кораба в посоката, която искаме, след това да ускорим в тази посока.
Опознах разликите, докато повтаряхме маневрите и най-сетне ми писна от летене.
Бим не спираше да пита за оръжията. Момчето със синята коса не криеше ентусиазма си и това ми харесваше. Не бях обаче много съгласна с нетърпението му да стреля — ако някой ден исках да стана по-добра от Досадник, трябваше да изуча основното. Нали тъкмо неумелите завъртания ме бяха забавили по време на вчерашния сблъсък. Така че щом Коб искаше да упражнявам завои и завъртания, щях да го правя. Щях да изпълнявам завои и завъртания, докато пръстите ми прокървят — докато не протриех плътта по ръцете си и не се превърнех в скелет.
Скелет, който можеше да се обръща и завърта много, ама много добре.
Последвах формацията наляво, след това се насочих надолу, докато Драйфа се завъртя около оста си твърде далече, чак в моята посока. Размаза се в Еф Ем, чиито невидим щит отби удара. Еф Ем не беше достатъчно добра да компенсира сблъсъка, лашна се в другата посока и изгуби контрол.
И двете паднаха, разбиха се в скалистата повърхност и последваха две експлозии.
— Небесни ангели — възкликна Еф Ем. Тя беше толкова превзета със златните катарами на ботушите и стилната прическа.
Драйфа обаче просто се изсмя. Тя често се смееше и май се забавляваше прекалено много.
— Леле! — подхвърли тя. — На това му се казва експлозия. Колко точки получавам за това изпълнение, Коб?
— Точки ли? Ти да не би да си мислиш, че това е игра, кадет?
— Животът е игра — отвърна Драйфа.
— Ти току-що изгуби всичките си точки и умря — засече я Коб. — Ако отново започнеш да падаш и не можеш да си овладееш машината, катапултирай.
— Ами… как да го направя, ще ми кажете ли още веднъж? — помоли Нед.
— Ти сериозно ли, Нед? — попита Артуро. — Нали това го правихме вчера? Погледни ръчката между краката си. Виждаш ли огромното К между тях? За какво мислиш, че се отнася?
— Реших, че означава катастрофа.
— И какво правиш при катастрофа? Ако си в изтребител? Ти…
— Обаждам ти се — прекъсна го Нед. — И казвам: „Здрасти, Артуро. Къде е скапаният лост за катапултиране?“
Артуро въздъхна. Аз се ухилих и погледнах през прозореца към следващия кораб във формацията — едва виждах момичето вътре. Татуировките на Утринна роса се виждаха дори когато беше с шлем. Тя побърза да извърне поглед. Дори не се усмихна.
Така да бъде.
— Върнете се по местата — нареди Коб. — Почти е време за обяд.
— Да се връщаме ли? — оплака се Бим. — Не може ли просто да изключим холограмите и да отидем да се натъпчем?
— Разбира се. Изключи симулатора, наяж се, след това заминавай там, откъдето си дошъл — защото нямам време за кадети, които отказват да се упражняват в кацане.
— Извинявам се, господине.
— Не хаби радиовълни с извинения, кадет. Просто следвай заповедите.
— Добре, ескадра — обади се Досадник. — Стандартна позиция, завой към 165.
Изпълнихме, подредихме се и полетяхме към виртуалната версия на Алта.
— Коб — попитах аз, — ще практикуваме ли овладяване на кораба при неконтролируемо спускане?
— Пак ли това? — попита той. — Много рядко може да попаднете в такава ситуация и ако това се случи, искам да овладеете дръпването на лоста за катапултиране. Не искам да се разсейвате с гръмки идеи да спасите кораба.
— Ами ако сме могли да го спасим, господине? — попита Джорген. — Не трябва ли добрият пилот да направи всичко по силите си, за да запази подемния пръстен? Те са толкова редки, че традицията повелява да…
— Не ми цитирай разни тъпи традиции — сряза го Коб. — Имаме нужда от добри пилоти колкото и от подемни пръстени. Ако падането ти е неконтролируемо, тогава катапултираш. Ясно ли е?
Някои от другите отговориха. Аз мълчах. Той не оспори най-важния факт — че ако кадет катапултира и корабът му се разбие, няма да лети никога повече. Може би когато станех пълноправен пилот, можех да мисля за катапултиране, но засега нямах никакво намерение да дърпам лоста.
Ако някой ми отнемеше това, бе все едно да умра.
Кацнахме и холограмите се изключиха. Останалите започнаха да се изнизват от стаята към стола за обяд, смееха се заедно колко страхотно изглеждали Еф Ем и Драйфа, когато се сблъскали. Кималин забеляза, че се бавя и се опита да спре, но Коб внимателно я избута от стаята след другите.