— Тревога! — извика пребледнелият командир с глас, който звучеше и заповеднически, и ужасено.
Но вече беше късно, нямаше никакво време за промяна на курса. Впрочем не, време за промяна на курса имаше, но като че ли действуваше огромната сила на някакъв магнит, която им попречи да избягат. „Нещото“ се доближи до звездолета. Само след миг то щеше да се взриви и всички щяха да се разлетят на парченца в космическото пространство. Никой през живота си не беше изпитвал такъв ужас. Изчакаха със затаен дъх няколко секунди, но взрив нямаше. Това ги изпълни с още по-голям ужас. Сигурно беше взрив със закъснител. За да може неприятелският космически кораб да се отдалечи на безопасно от взрива разстояние! Или може би това „нещо“ имаше устройство, което постепенно разтапя метала. Ако това е така, те бавно щяха да посрещнат смъртта.
— Не стойте така! Веднага проверете какво става! — взе инициативата командирът и започна да облича скафандъра си.
Екипажът го последва.
От външната страна на звездолета беше залепнало Нещото. Приличаше на малка обла тръба. На можеше да се отлепи лесно. Дали да не опитат да го отворят със сила и да видят какво има вътре? Ами ако избухне, докато го отварят? Все пак решиха да го отворят, по-лошо не можеше да стане.
Лесно отвориха цилиндъра. Изглежда, вътре нямаше нищо опасно. Само някакъв свитък, на който бяха нанесени писмени знаци. Взеха го и се прибраха в звездолета.
Като го разгледаха по-добре, видяха, че това са серия от картинки, които подредиха последователно, и успяха да разчетат скрития смисъл.
— Това, което намерихме, изглежда е средство за предаване на съобщения между космически кораби. Оттук и начинът, по който се отваря — заключи командирът. Всички го слушаха със затаен дъх. Накрая въздъхнаха с облекчение, но то бързо отстъпи място на любопитството:
— И какво ни съобщават?
Командирът разлистваше страниците и лицето му се намръщи. Другите космонавти се натрупаха около него и надничаха един през друг. От рисунката можеше да се разгадае следното:
„Ние нямаме никакви враждебни намерения към вас. Нашата планета е мирна и животът на нея е безкрайно еднообразен. Този живот на нас СТРАШНО ни омръзна, затова си построихме космически кораб и тръгнахме на космическо пътешествие, да търсим силни усещания и нови преживявания сред непознати светове.“