Иван Вазов
Към пропаст
Лица
Иван Александър, български цар. Човек в напредвала възраст, но бодър още, със силно телосложение, с прошарена коса и брада цепната. Изражение и говор енергически и повелителен. Във II в IV действие в ежедневно царско облекло, в III — в ловчийско, в V — в парадно.
Теодора, жена му. Петдесетгодишна, с лице измахнато и бледно. Изражение скръбно и покорно. В I действие в парадно облекло, в другите — в обикновено.
Сара, мома еврейка. Хубавица, с висок и строен стан. С характер жив, умна и тщеславна. В богата свилена еврейска носия, украсена с бисери и диаманти. В V действие излиза като царица, с корона и багреница.
Красимира, млада, красива болярка, в скъпи болярски дрехи. Хитра, темперамент горещ, характер силен.
Раксин, велик болярин, логотет. Белобрад, на преклонни години старец, реч и движения енергични.
Рад Лупу, млад болярин, влах, на служба в двореца. Характер решителен.
Кирил Босота, калугер богомил. В расо, гологлав, с рошава коса и брада. Екзалтиран фанатик.
Патриархът, беловлас старец. Облечен в черковни одежди.
Евстратий, търновски управител.
Георги, протоспатарий, млад болярин.
Дорослава, жена му. Млада болярка, обзета от мистическа екзалтация. В расо.
Мара, Стана — болярки, Теодорини придружници.
Василиса, Сарина придружница.
Дария, игуменка на девически мънастир.
Нимфидора, калугерка.
Калина, послушница.
I велик болярин
II велик болярин
III велик болярин
IV велик болярин
V велик болярин
VI велик болярин
VII велик болярин
VIII велик болярин
Селянин старец.
Началник на стражата в горския дворец.
I болярин от царската ловчийска дружина.
II болярин от царската ловчийска дружина.
III болярин от царската ловчийска дружина.
IV болярин от царската ловчийска дружина.
V болярин от царската ловчийска дружина.
VI болярин от царската ловчийска дружина.
VII болярин от царската ловчийска дружина.
VIII болярин от царската ловчийска дружина.
IХ болярин от царската ловчийска дружина.
Х болярин от царската ловчийска дружина.
Един стар овчар.
Един адамит, облечен в расо.
Една адамитка, облечена в расо.
Един малък болярин.
Една селянка.
Друга селянка.
I кумански войник.
II кумански войник.
Един крагуяр.
Един песяк.
I селянин богомил.
II селянин богомил.
III селянин богомил.
5 селски момци, 5 селски моми — танцувачи на ръченица1.
5 куманки, танцувачки на ориенталски танц2.
Болярки, телохранители, войници и оръженосци, царски ловци и слуги; два еврея-джелати. Народ.
I действие става в един девически мънастир в Търново; II — на трема на палата в Царевец; картината — в една планина; III действие в горския дворец; IV — в градината на Царевец и V — в тронната палата.
Събитието произхожда около 1345 г.
Пиесата се представи пръв път в Народния театър, по ръкопис, на 28 ноември 1908 г. под режисьорството на артиста г. Ив. Попов.
Бележка. Калояновата и Сарината песен се пеят по нотовите съчинения от композитора г. П. Пипков.
Историческите костюми са по рисунките, изработени по паметниците от епохата от художника г. А. Митов; така и декорациите и проспектите по рисунките на художника-декоратор г. М. Димитров.
Действие първо
Теодора
Дорослава
Дария
Рад Лупу
Нимфидора
Калина
2 болярки
4 оръженосци
Протоспатарий Георги
Гостната килия в девическия мънастир Св. Богородица Темнишка в Търново, празнично скътана. До лявата и дясната стени миндери с яркоцветни черги и възглавници. Две врати отляво и отдясно. Един прозорец. На стената в дъното куностас със запалено кандило до един голям ерусалим и окачени броеници.
Мънастирските клепала бият отвън.
Нимфидора и Калина гледат из прозореца. Клепалата млъкват.
1
Селяните облечени спретнато в мъжки дрехи от Софийско, селянките — в моминска носия от Ломско или Тревненско. Ръчениците се играят по начина, нагласен от Пешо Радоев, който и дирижираше играта в Народния театър.
2
Облечени в ясно-цветни дрехи на туркини или циганки. Танцът им се изпълнява пак по начина на г. Пешо Радоев.