Явление 11
Красимира и Рад Лупу
Красимира. Раде, ти утре тръгваш?
Рад Лупу. Да, Красимиро.
Красимира (въздиша). Ако да знаеше каква жестокост правиш, ти нямаше тъй да бързаш.
Рад Лупу (очуден). Жестокост?
Красимира. Ти оставяш тука в мъки едно сърце.
Рад Лупу. Знам, Красимиро, но какво мога аз да помогна на царицата? Та и тя не иска да ме вижда, че се мъча…
Красимира. Аз говоря не за царицата, а за Сара.
Рад Лупу (стреснато). Сара?
Красимира. Тя още те обича.
Рад Лупу (поразен). Но тя ме не поглежда даже!
Красимира. Как искаш, шпиони отвсякъде? (Озърта се предпазливо.) Слушай, Сара те обича. Този палат й е черен. Тя е жертва на баща си, който я продаде. Спаси я.
Рад Лупу (прехласнат). Сара?
Красимира (поверително). Тя чезне тайно за тебе. Спаси я, грабни я, заведи я със себе си във Влашко.
Рад Лупу. Сара?
Красимира (тайнствено). От нейна страна ида. Днес царят отива на лов и тая нощ отсъствува от Търново. Сара ще нощува у дома си, както винаги през Александровото отсъствие. Грабни я. Тя ще те чака. Тя ще вика там, но тъй трябва…
Рад Лупу (възхитен). Боже, истина ли е това?
Красимира (поглежда надясно). Но царицата иде. Млъкни. (Отиват към дъното и се спират, приказвайки ниско. Влазят отдясно Теодора, последвана от Стана и Мара.)
Явление 12
Теодора, Стана и Мара
Стана (като идат насам с Теодора). Тука пак се разходи, светла царице. Тук е повече въздух, ще ти олекне. И оная я няма…
Теодора (печално). Ох, тежко, тежко.
Стана. Истина, ударът е тежък за тебе, светла господарко, мене ме боли сърцето за тебе. Оставя те сега и Рад Лупу, най-преданият ти служител.
Теодора. Ох, нека върви, нека върви… Не искам да го задържам тука и да го турям на ужасни изпитания. При моите мъки аз ще нося и мъките на неговото сърце.
Мара. И ти едната остаяш да се бориш със скръбта си… Царице, защо не поприказваш с Красимира?
Теодора. Не ща, не ща да я видя.
Мара. Виж я, господарко, чуй я. Тя се моли… й тя мрази Сара, както и ти я мразиш, и тя страда също… може да се разтушите. Споделената горест намалява.
Теодора. Красимира? (Мисли няколко време развълнувана. На Мара.) Повикай Красимира. (Мара отива към Красимира.) Искам да я видя, искам поне да се порадвам на унижението й. (Сяда.) Сега имам храброст да говоря с нея, защото и тя е нещастна. (Приближават Красимира и Мара. Рад Лупу из лазя.)
Явление 13
Горните и Красимира
Теодора. Красимиро, ела до мене.
Стана и Мара се отдалечават.
Красимира (приближава я и пада на колене). Светла господарко, прощавай ме. Аз бях много виновна пред тебе, аз съм недостойна да се явя пред очите ти. (Цалува края на роклята й.)
Теодора (дига я). Красимиро, въз миналото турям було. Да не поменуваме за него. Ти си хубава и бе обичана. Ти ми отнемаше сърцето на мъжът, но аз запазвах мястото си на трона и даже ти бях благодарна, като те мразех.
Красимира. Прости, царице.
Теодора (скръбно). И ти любеше Александра.
Красимира. Грешна бях, госпожо. Слабо бе сърцето ми. Огорчих те. Прости ме великодушно. (Бърше си сълзите.)
Теодора (гледа я няколко време внимателно). Ти страдаш?
Красимира. Не бих тъй страдала, ако да беше всяка друга. Но тая…
Теодора. Мразиш ли я?
Красимира. Като смъртта си.
Теодора. Колко те съжалявам, бедна Красимиро.
Красимира. Бог ме справедливо наказа за престъплението ми към тебе. (След кратко мълчание, внушително.) Тя му направи магия!
Теодора (горчиво). И нейната магия развали магията на твоите очи.
Красимира. Госпожо, ти право каза: без тая Сара не би било това, което става… което ще стане… (Няколко време мълчание.) Какво мислиш да правиш, госпожо?
Теодора. Нищо. Александър ме напуща. Аз ставам монахиня.
Красимира. За да тържествува Сара тука? Как, ти няма да се противиш? Ти се покори, за да победи тъй лесно тая лукава жидовка?