Теодора (печално). Бедна Красимиро, тя ще бъде господарката тука, щом аз изгубих Александровото сърце, а ти не можа да го удържиш.
Красимира. Госпожо, да се борим! (На двора изсвирва ловчийски рог.) Царят тръгва с дружината на лов. А Сара отиде у бащини си още одеве с Василиса.
Теодора. Слава богу, три дена няма да бъде тука.
Красимира (ниско). Тя няма да бъде никога вече!
Теодора (смаяна). Що?
Красимира (поверително). Тая нощ тя ще бъде грабната и отвлечена далеко… И никога вече няма да бъде опасна.
Теодора. Как?
Красимира. Да.
Теодора. И кой ще я грабне? (Става.)
Красимира. Рад Лупу.
Теодора. Рад Лупу? Как?
Красимира. С помощта на десет смели нехранимайковци кумани, които ще наеме.
Теодора. Ах! Ти говори с него?
Красимира. Говорих и му дадох тая мисъл. Ти знаеш как е влюбен в Сара и той се реши. Той ще я отведе във Влашко и там ще я покръсти и се ожени за нея.
Теодора (стои смаяна). Не правим ли безумно нещо?
Красимира (внушително). Раксин безумен ли е?
Теодора. Той е най-умният болярин.
Красимира (поверително). Знай тогава, че тоя план не е мой, а Раксинов.
Теодора. Ах!
Красимира. Той е луд от гняв, когато одеве му казах какво ми се пофали Сара: че Александър й обещал, ако му роди син, него да направи наследник на трона.
Теодора. Господи, да грабне короната на сина ми Асеня? Ох, викай по-скоро Рад Лупу.
Красимира. Той е тука. (Отива надясно и маха някому. В лазя Рад Лупу.)
Явление 14
Горните и Рад Лупу
Рад Лупу. Твое величество, ти можеш вече да бъдеш спокойна.
Теодора. Предани мой Раде, как да ти изкажа признателността си. Но ти уверен ли си в успеха?
Рад Лупу. Да.
Теодора. Ах, Раде, но моля, гледайте без кръв.
Рад Лупу. Ще се трудя да избегна тая необходимост.
Теодора. Отнеси се добре със Сара. Тя и така ще бъде страшно сътресена.
Рад Лупу. Господарко, аз ще я пазя като очите си: тя ще бъде моя жена.
Теодора (на Красимира). Дай да те цалуна от благодарност! (Цалува я.)
Красимира. Ние ставаме съюзници вече. (Озърта се.) Царице, нека остане тайно нашето сближение. Добре е Александър да продължава да мисли, че ме мразиш смъртно. Ние така ще приспим подозренията му.
Теодора. Тая нощ се решава съдбата на няколко души… може би и на царството. (Замисля се.) Боже, тая нощ не ща да затворя очите си.
Красимира. Нито аз. До съмване ще бъдем в тежка неизвестност.
Теодора. Раде, потеря ще тръгне подире ви. Аз ще треперя пак.
Рад Лупу. Не се безпокой, госпожо. Ще вземем мерки да тикнем потерята по лъжливи следи. И когато тя ще ни гони към Стара планина, ние ще отиваме към Дунава.
Красимира. Умно.
Рад Лупу. Но аз трябва да ида да намеря хората си. Какво ще ми заповядаш още, госпожо?
Теодора. Поздрави баща ми и благодаря ти пак. Бъди честит със Сара.
Рад Лупу. Прощавай, светла и добра госпожо. (Коленичи и й цалува полата.)
Теодора (сваля от врата си скъпоценна огърлица и му я дава). Земи тоя дар от мене за спомен и благодарност.
Рад Лупу. Не трябва, господарко.
Теодора. Вземи, подари я на Сара.
Рад Лупу (зима огърлицата). За Сара… Благодаря.
Красимира (на Теодора). Може още отсега да ти честитя. Ти запазваш короната и трона.
Теодора. Може би да не ги запазвам, но се отървавам от Сара.
Красимира. Аз си отмъстявам на нея.
Теодора (става). Мила Красимиро, нашата радост е грешна радост. Ние се радваме за чуждо зло. Помисли си, аз сякаш вече не мразя Сара.
Красимира. Не е вярно, нашата радост е радост на цял народ.
Рад Лупу. И най-много моя. (Покланя се ниско на Теодора и на Красимира и тръгва да излезе.)
Красимира. Раде, чакай! (Затичва се към него.) Аз нямам на тая минута на себе си драгоценно нещо. Земи в знак на благодарност това…
Цалува го звънливо но устата. Рад Лупу бързо излазя отдясно.